Евтино вместо качествено сирене. Това търсят голяма част от българите, показа проверка на "Стандарт" по магазините в първия ден, от който важат новите правила за качество на храните. След решение на кабинета от вчера всички търговски вериги и магазини, които продават храни, бяха задължени да отделят млечните произведения от стоките с растителна мазнина и да обозначават с етикети разликата. ДВСК пък започна масови проверки по нареждане на земеделския министър Мирослав Найденов за спазване на новите правила. Ако изискванията за държавен стандарт на млечните произведения не се спазват, търговци и производители ще бъдат глобявани с до 10 хиляди лева. При трето нарушение обектите ще бъдат затваряни.

Клиентите обаче невинаги избират качеството, а се вълнуват повече от цените, установи проверката на "Стандарт". Продавачи и купувачи коментират, че на този етап продукцията се избира предимно заради приемливата си цена. А основната причина за това е кризата и намалените доходи на семействата у нас. "Може и да сме в престижен район, но не мога да си позволя осем лева за сирене", признава клиентката Гергана Митрева от "Лозенец", която пазарува в най-близкия до тях магазин. Друга възрастна жена на опашката зад нея пък признава, че въведените разграничения между сирене и "крем за мазане" улесняват потребителите, но само платежоспособните. "За нас пенсионерите например е трудно да четем дребния шрифт на стоките, където пише, че имат растителен произход, и пак купуваме същите стоки, както преди", допълни Митрева. Търговците признават, че хората по-старателно четат етикетите на стоките, но невинаги купуват от тях. "Взимат едно мляко, четат етикета, оставят го, избират друго и така по 20 минути. Сиренето на "Маджаров" например се харесва, въпреки че е скъпо. Напоследък обаче все по-малко хора си позволяват да го купят", коментира управителката на столичен магазин Веселка Танчева.

"Какво ще ми стане от малко растителни мазнини? Кой знае какво има в другите млека, които уж са истински. Поне знам, че където има растителни мазнини, няма холестерол", коментира пък клиентката Мая Величкова. Младата дама призна, че повече чете етикетите за съдържанието на мазнините, а не за вида им. Други обаче са на мнение, че е по-добре съдържанието на храните да е ясно, отколкото хората да се заблуждават. "След това всеки ще прецени дали му е по-изгодно да купува нещо измислено или истински продукт", категорични са клиентите.

Още в първия ден повечето малки магазинчета в София бяха разделили млечните продукти с различни етикети. Жълти табелки предупреждават потребителите за продукти с растителни мазнини, които доскоро се водеха "млечни произведения". В синьо са обозначени сирена и кашкавали, които се продават на кило, но също съдържат такива добавки. "Редовно имаме проверки от ДВСК и РИОКОЗ за стоките в магазина. Не се притесняваме, тъй като сме обозначили коректно и с големи букви изложените продукти с растителен произход", обяснява още управителката Танчева. Клиентите й четат подробно етикетите на храните, които купуват. Танчева обаче не е убедена, че киселите млека изцяло съдържат само краве мляко и закваска. "Фирмите "пропускат" да запишат добавките в млякото. Не може да го отворя днес и то да е годно след две седмици, ако е истинско", категорични са клиентите.