Разчитането на информацията върху етикетите на храните е проблем за 63 на сто от хората у нас, а дребните букви затрудняват повечето българи, които се вторачват в надписите върху опаковките. Това сочат данните от изследване на агенция "Алфа Рисърч", които бяха огласени вчера. Почти всички анкетирани считат, че на етикетите трябва да пише, ако има дори минимално количество генномодифицирани организми (ГМО) в храната, а за 86 на сто е важно от коя страна идват продуктите, които попадат в чиниите им.

Всеки четвърти предпочита рисковите стойности да се обозначават със символ или направо с картинка, а за 43% от хората е добре опасните нива да се обозначават с друг цвят на буквите.

Макар да имат различни претенции към етикетите, все още българите нямат навика да четат информацията, която им се поднася. Само 39,5 % си правят труда да видят какво е обозначено на етикетите. четат редовно етикетите на продуктите. Добре отработен навик от миналото си остава следенето на срока на годност.

81 на сто гледат колко са стари продуктите



Цената си остава най-важният фактор при решението за покупка на дадена храна. След това нашенците гледат кой е произвел манджата, какъв е грамажът, произходът и марката. Само 20% от хората обръщат внимание на съдържанието на оцветителите и стабилизаторите, един на всеки десет гледа колко е маслеността, а 7,5% от хората се интересуват от съдържанието на сол. Въпреки широките кампании, свързани със затлъстяването и проблемите от висококалоричните храни, само 4% гледат енергийната стойност на продукта.

Ново законодателство за етикетите на хранителните продукти прие през тази седмица Европейският парламент. В бъдеще енергийното съдържание, количеството мазнини, в това число и наситени мазнини, въглехидрати, захар, протеини и сол трябва да бъдат обявени заедно на опаковката. Това трябва да е направено в таблица с подравнени цифри.

Информацията ще се намира в едно и също зрително поле – или на лицевата страна на опаковката, или само на задната. Стойностите трябва да бъдат дадени за 100 g или 100 ml, решиха евродепутатите. Ако храната е опакована като единична порция, на етикета трябва задължително да се посочва и хранителната стойност в порции.

Запазва се досегашният ред за оповестяване върху етикета на алергенните вещества, но в бъдеще подобни данни трябва да има и за манджите, които се предлагат в ресторантите и столовете. Точният начин, по който ще се предоставя тази информация, обаче ще се взема на национални ниво. В момента е задължително произходът на говеждо месо, мед, зехтин, пресни плодове и зеленчуци да бъде обозначен на етикета. По настояване на евродепутати мястото, където е произведена храната трябва задължително да бъде посочено и за прясното свинско, овче, козе и пилешко месо.

Поне 3 г. индустрията ще се настройва

Хранителните предприятия ще имат три години, за да се приспособят към новите европейски правила. Срокът ще започне да тече, след като законодателството бъде прието и публикувано в Официалния вестник на ЕС. После индустрията ще има още две години за въвеждането на новите правила за обозначаване на хранителната стойност. Така се оказва, че петилетка е необходима за влизането им в сила. Ако подробната информация се предоставя на доброволен принцип по- рано от посочения срок, трябва да съответства на новите правила в рамките на три години след тяхното публикуване, уточняват от ЕП.

Надпис „имитация” алармира за заместители

„Имитиращите” храни ще бъдат лесно разпознаваеми, щом влезе в сила законодателството. Когато дадена съставка, която по принцип влиза в дадена храна, е заместена от друга - това трябва да бъде ясно посочено на лицевата страна на опаковката с подходящ шрифт до наименованието на продукта, или да бъде сложен надписът "имитация".

При месните продукти, които изглеждат като цяло парче, но са съставени от различни смесени части върху лицевата страна на опаковката, трябва ясно да се изписва "формовано месо от смесени парчета месо". Същото правило ще се прилага и за рибата.