В Европа се опитват да правят българско сирене, каза председателят на Асоциацията на млекопреработвателите

- Господин Зоров, да очакваме ли, че ще след въвеждането на българския държавен стандарт ще поскъпнат сиренето и кашкавалът?

- България се намира в пазарен механизъм и повишаването на цените е следствие от обективни обстоятелства. Не смятам, че фирми, които са произвеждали по традиционната технология, стандартът ще бъде основание за вдигане на цените. Тези производители, които са ползвали определено име, а срещу това не е имало това качество, което потребителят е очаквал, ще се наложи да коригират цените си. Има и други обективни причини, които могат да окажат влияние върху цените. Например цената на суровия продукт, на суровото мляко, която нараства в европейски мащаб.

- Каква е причината за поскъпването на суровото мляко?

- Не мога да отговаря каква е причината. Вероятно е свързана с повишение на цените на храните за животните заради сухите периоди, наводненията.

- Преди време имаше сериозен конфликт между млекопреработватели и млекопроизводители. Млекопроизводителите настояваха за по-висока изкупна цена на млякото, дори за въвеждането на защитна изкупна цена. Отшумя ли този конфликт?

- Всеки, който продава, иска да продаде на по-висока цена. Този, който купува, иска да купи на по-ниска цена. Това са винаги два субекта в търговските взаимоотношения и всеки има своите желания, и своите реални обяснения. Млякото както всички други суровини се поставя на европейски принцип, защото в България в момента се работи с европейско сурово мляко. Ако нещо е по-скъпо отколкото е цената му на европейския пазар, тогава няма кой да го купи. България следва европейските тенденции. В крайна сметка трябва да има добра себестойност на продукта, за да може производителят да е конкурентен на европейските пазари. Млекопреработвателят се ръководи от изискванията на потребителя. Вие като потребител искате да купите нещо на по-евтина цена, нали?!



- А конкурентни ли са нашите продукти на европейските пазари?

- Нашите продукти са в конкуренция, защото например българското саламурено сирене се доближава до гръцката фета. Започнаха в някои европейски страни, но и в бившите руски република като Украйна, Беларус да произвеждат продукт, който много се доближава до българското сирене. Те се опитват да доближат българското качество. Имаме силна конкуренция. Масирано се произвежда подобно на българското сирене в Германия, очаква се то да е по-евтино защото цената на суровината не е по-висока от тази в България. А ние транспортираме нашата продукция в Германия.

- Не закъсня ли България с регистрацията на български традиционни продукти в европейската комисия. Такава процедура започна за горнооряховския суджук. Ние имаме много традиционни продукти, които не се разпознават точно като български по света?

- Отговорът еднозначен – България закъсня с този въпрос. Това е процедура, която не е толкова проста и трябва предварителна подготовка. Процедурата за гръцката фета продължи 10 години. Признанието, че този продукт е гръцки, беше оспорвано от Франция и Дания. Но гърците бяха тръгнали с много сериозна предварителна подготовка. Аз няма да се учудя, че за много от българските продукти, които не се познават като типично български, има много близки аналози в съседните страни. Както суджукът например, подобен продукт се произвежда в Турция. Като говорим за кашкавала, италианците казват, че имат подобен продукт. За да се тръгне към една такава процедура, трябва да има убедителни доказателства