Според сега действащата наредба за етикетиране не е задължително да се изписва процентното съдържание на месото и останалите съставки в продуктите. При проверки от Националната ветеринарно-медицинска служба се следи само дали даденият колбас има същото съдържание, описано в техническата документация. Ако е поставена например горна граница на вложеното количество от дадена добавка, производителят трябва сам да има механизми да го докаже.

"В тези продукти ние не можем да знаем колко е месото – можем да знаем, като правим проверки, като се провери техническата документация – дали го има и проверяваме дали няма някой забранен продукт. Предвиждаме и сега се обсъжда да се въведе такова изписване на процентното съдржание на месо, соя, но още е работен процес", казва д-р Любомир Кулински, директор на Дирекция ДВСК в НВМС.

Към днешна дата българският потребител няма как да разбере колко точно е например количеството соя или количеството месо в даден месен продукт. Единственият ориентир е, че изписаните на етикетите съставки са подредени по низходящ ред. Но и това не е гаранция – тъй като, според д-р Кулински, има множество нарушения на недобросъвестни търговци.

Лабораториите засега не могат да установят от какъв произход - растителен или животински - е белтъкът в колбасите.

Въпреки невъзможността за лабораторен анализ д-р Кулински е категоричен, че в подготвяния до края на юли български държавен стандарт за месните продукти изрично ще се включи изискването колбасите да съдържат минимално количество соя.

"Предвиждаме първо за няколко продукта – кебапче, кюфте - те ще бъдат защитени с логото БДС и наименованието "Стара планина", а останалите ще си се наричат както досега", казва д-р Кулински.

Остава и възможността на практика потребителите да преценяват, макар и с по-малка сигурност качеството на продукта по цената и вкуса – повече месо има в по-скъпите колбаси, а повече соя в тези, които са с по-блед цвят и не толкова плътна консистенция, обясняват експертите.