Една от най-големите реформи за последните 20 години у нас вече е факт. Земеделското министерство разпореди, че само продукти от истинско мляко могат да се наричат "сирене" или "кисело мляко". Земеделския министър Мирослав Найденов пред вестник "Стандарт" за новите правила за производството на месо и хляб, предложението за сливане на земеделското и екоминистерството и предизвикателствата на агробизнеса.

Министър Найденов, вече имаме стандарт за производство на истинско кисело мляко, сирене и кашкавал. Ще има ли такива правила и за останалите храни?

Уточнихме се с ръководството на Българската асоциация по хранителна и питейна индустрия (БАХПИ), че стандарти ще има за всичко - за хлебни продукти, за сладки. Някои от Българските държавни стандарти ще трябва да бъдат актуализирани. Например БДС за киселото мляко. Според него продуктът трябва да се слага задължително в стъклен буркан, но знаете, че повечето производители ползват пластмасови опаковки. БДС ще се преразгледа и актуализира. Експертите на БАХПИ заедно с нашите специалисти вече започват работа в тази посока. Няма да се променят съотношенията на продуктите - например съотношението на лактобоцилус булгарикус и останалите видове бактерии в киселото мляко ще се запазят като в стария БДС. Може да се направи стандарт и за плодово кисело мляко, който навремето не е съществувал. Работим по въпроса със съдържанието на соя в месните продукти. Знаете, че масово се използват добавки и така наречените Е-та. Така че първо трябва да разбулим мистерията с Е-та. Защото хората гледат - един етикет и десет Е-та. Трябва да им обясним какво се крие зад всяко едно от тях.

Какво показа проверката за съдържанието на растителни мазнини в сиренето, която лично разпоредихте?

Все още очакваме резултатите. Но проверката показа, че се спазва изискването продуктите, в които има растителни мазнини, да не се казват сирене, кашкавал или кисело мляко. Макар че някои се оказаха доста изобретателни. Например вместо "сирене", пишат само "бяло саламурено", но наистина никъде не пише "сирене", "мляко" и няма нарисувана крава. Надявам се с цялата тази акция да научим българина да чете етикетите. Защото научи ли се да чете, всичко ще бъде наред. Вече има решение и на Европарламента за новите изисквания за етикетите. На тях задължително трябва да се посочват хранителните стойности и препоръчителните дневни дажби. Промениха се и изискванията за произход на месото. Има и още един проблем - млечната салата не се контролира от ветеринарната служба, а от РИОКОЗ. Затова сега тя излиза с наименованието "млечна", а всъщност съдържа растителни мазнини. Мога да помоля здравния министър да издаде аналогична заповед, но това е бавен процес. Подобен е проблемът и с някои полуфабрикати, които са под контрола на бившите ХЕИ. Решението на този проблем ще дойде със създаването на агенцията по контрол на храните.

В момента продукти с растителни мазнини, които влизат у нас от ЕС, продължават да носят надписа "сирене", което е забранено за опаковки родно производство. Не е ли вид дискриминация това към нашите производители?

Надписът на български език върху вносния продукт не може да съдържа името сирене или млечен продукт. Това наименование може да се съдържа само на съответния език на чуждестранния производител. Но може да повдигна този въпрос на ниво Съвет на министрите по земеделие. Защо страната ни да не се превърне в пионер в тази посока? Мисля, че няма да срещнем неразбиране от колегите си.

Кога ще влязат в сила правилата за останалите видове храни?

Разпоредил съм на Националната ветеринарномедицинска служба да издадат заповед за месните продукти, аналогична на тази за млечните. В средата или втората половина на юли тя трябва да бъде пусната и пак ще има едномесечен гратисен период за етикетите. Нека месопреработвателите го имат предвид и да не се презапасяват. След като решим проблема с месните продукти, ще направят и заповеди за останалите продукти. Надявам се всички тези неща да се случват много по-лесно и бързо при създаването на агенцията по храните. Тя трябва да е органът, който да дава подобни идеи чрез центъра за оценка на риска, който ще работи към нея. Не е нужно да ми хрумва на мен. Защото, без да искам да се изтъквам излишно, е ясно, че тези правила се въвеждат благодарение на волята на министъра. Иначе по веригата и досега на някой някога му е хрумвало да го направи, но на министрите не им е стискало. Вярно е, че те не са били специалисти по безопасност на храните, но пък са били специалисти по софрата. Защо не са се сетили? Аз реших - правя го, не се поддадох на натиск и няма да го направя и занапред. Ще разговарям с коректните, ако трябва всеки ден, но наистина с коректните и точни производители. Ще коментирам конкретни норми, а не искания за удължаване на срокове. Важно е този пример да се разбере и от животновъди, и от всички други - отсрочки няма да има. Българското земеделие и хранителна промишленост са страдали именно от тези отсрочки. Първата грешка, която направихме, беше, когато не затворихме навреме млечните и месните предприятия, неотговарящи на евростандартите. Поискахме двегодишна отсрочка. Тогава оставихме тези гаражни мандри и месарници, които бълваха продукция и ни тровеха - ето я цената на компромиса. Ако ги бяхме спрели, сега вероятно нямаше да го има този проблем. Имаме двегодишен период и за фермите, те са в безобразно състояние. Не може да искат постоянно и ние да откликваме на исканията им, а те да не правят нищо. Нека стане ясно, че това е бизнес, не е социална дейност.

Колко ферми ще бъдат затворени в края на следващата година, когато изтича гратисният период?

Вече сме в средата на тази двегодишна дерогация - нищо не са направили. Мисля в края на тази година да направя една проверка и да видим колко от тези над 80 000 ферми са се превели в съответствие с изискванията, защото нали говорим за контрол и качество от обора до масата. А в момента има някои, които гледат животните в землянки. Моето мнение е, че земеделието трябва да бъде подпомагано, защото то връща тази помощ. Но то е като дупките по улиците. Не съм за това да попълваме дупки. По-добре да си караме и трошим колите още пет-шест години, ако трябва, но когато направим нещо, то да е качествено. Не искам да запълваме дупки в земеделието - искам то да бъде модерно.

Какво се случва с рибарите, ще има ли блокирани пари по европрограмата за тях?

Няма проблем с ОП "Рибарство" с изключение на слабото усвояване на парите. Новата комисарка по рибарство призова 11 от общо 17 страни, в които действа тази програма, да забързат оценките за съответствие. У нас тази оценка ще бъде изготвена до два месеца, защото документът е задължително условие за превеждане на междинни плащания. Но ние нямаме проекти, за които да даваме тези плащания. Затова е нелепо да се говори, че Европа е блокирала пари по програма "Рибарство". Това прави лошо впечатление и в Брюксел.

Как ще привлечете хората към тази програма, за да не изгубим парите?

Първо - тази седмица пускаме нови четири мерки по нея. След това стартираме рекламната кампания за привличане на кандидати. Работим и върху оценката за съответствие.

Има ли надежда да се отпуснат още пари за закупуване на селскостопанска техника от Програмата за развитие на селските райони?

Има надежда за прехвърляне на средства, колко ще бъдат и кога ще стане, не мога да кажа в момента.

Ще бъдете в Кувейт скоро, какво можем да очакваме от посещението ви там?

Колегите ни проявиха интерес към така наречената фууд сикюрити - безопасност на храните. Искат да инвестират у нас, да дадат средства и срещу това да получат сигурност, че продуктите, които се произвеждат в България, ще отиват приоритетно за тях. Не сме се разбирали конкретно за какви храни, но става дума за всякаква земеделска продукция. Израел също искат да инвестират у нас. Дори имам информация, че първите инвеститори вече са дошли. Това се случи след моето посещение в Израел. Инвеститорите смятат да правят разсадници у нас.

Кои са големите реформи, които още предстоят във вашия ресор?

Първата е за безопасността на храните. Другата е горската реформа, която ще започне до няколко седмици. Третата голяма промяна, която всъщност не искахме, но се наложи под натиска на кризата, е административната. Сигурно липсата на средства не е най-добрият съветник при началото на една реформа, но така и така тя също ще се случи.