Йордан Войнов, генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, гостува в предаването "под лупа" на ТВ "Европа", за да хвърли светлина по проблема с автентичността на млечните произведения на пазара - тема, която стана актуална напоследък и дебатът по нея стигна до фаза, в която се изказаха съмнения в реалното съществуване на специфични български млечни продукти. Г-н Войнов разсея тези опасения и обясни някои особености на системата за упражняване на контрол.

ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА

-Да припомним, че в началото на тази седмица започнаха проверки, за да се провери имат ли етикети храните, на които е описано подробно какво съдържат. Днес е четвъртък, т.е. 4 дена от проверките са минали. Какво констатираха вашите служители?

-Аз трябва да уточня, че това е в следствие на една моя заповед от 18 май, която в срок от един месец всички производители, които влагат растителна мазнина в млечните продукти, след 18 май не могат да наричат продуктите си с наименованието "млечни продукти". В тази връзка от понеделник започнаха масирани проверки, както в търговската мрежа, така и в самите предприятия по отношение изпълнението на тази заповед. И до момента сме проверили над 1500 търговски обекта и над 30 млекопреработвателни предприятия, от които имаме съставени 14 акта за нарушение.

-Тоест това нарушение е неспазване на наредбата или и за други неща сте ги глобявали?

-Тези актове са и във връзка с неспазване на наредбата, пропуски, както и по отношение на изписване съдържанието на продукта на самият етикет.

-Какви са най-честите нарушения? Какво точно не спазват?

-Най-честите нарушения са пропуските по отношение на етикетировката, както и при съхранението на самите продукти – неспазване на температурен режим, смесване на продукти, които не могат да бъдат на едно място. Ето това са най-честите нарушения.

-Какви глоби ще бъдат наложени?

-Глобите при първо нарушение са в размер от 1000 до 3000 лв. в зависимост от това, колко точки е нарушил самия производител или търговец. При второ нарушение от 3000 до 10 000 лв., а при трето нарушение се налага закриване на самия обект.

-Казахте 30 мандри от общо колко на територията на страната?

-Общият брой млекопреработвателни предприятия на територията на страната са 240, от които 60 работят с растителни мазнини.

-Вие само тези ли проверявате, които работят с растителни мазнини или и другите?

-На първият етап ще бъдат проверени тези, които работят с растителни мазнини, след това ще бъдат проверени и тези, които не ползват растителни мазнини.

-Тоест тези, които обявяват, че не влагат растителна мазнина?

-Да, за да се види дали наистина не влагат растителна мазнина. Въпреки че те имат вътрешен мониторинг и редовно носят проби за изследване, които се изследват и се доказва, че не влагат. Но ние сме длъжни да проверим.

-Това означава, че ви остават още 30, за да довършите изцяло проверката, които до кога ще бъдат проверени?

-Аз смятам, че в рамките на около една седмица ще бъдат проверени остатъкът от общия брой предприятия. При нас контролът е ежедневен, така че няма нищо ново.

-Има ли случаи, в които има етикет на храните, но съдържанието не отговаря на описанието? Да кажем, в него се пише, че съдържа едни съставки в едни пропорции, но се оказва, че те са или в по-голямо или в по-малко количество и има някакво разминаване.

-Да, случвало се е да има. Но при тези проверки не сме установили такъв случай, защото, все пак, предвид обществения интерес, включително и медиите, които изиграха роля, самите производители не могат да си позволят този лукс да пропуснат да сложат на етикета това, което са сложили в продукта. Някой, които не успяха за този едномесечен срок, който им беше даден да се справят по отношение на етикетировката, те спряха своите продукти до набавяне на нови етикети и не ги пласираха в търговската мрежа.

-А продукция, която да е изтеглена по същите тези причини или това не беше задължително?

-Не, не беше задължително. Продукция, която беше произведена преди този срок и е със срок на годност, просто икономически не е рентабилно да я изтегляме, да я унищожим или да има ново препакетиране. Тя остана до изчерпване на количествата. Но аз мисля, че това е незначително количество. Като тези стоки, които са по старата етикетировка са поставени съответно на щанда, на който е обозначено, че там има продукти с растителна мазнина.

-В крайна сметка от тази проверка, която се провежда сега…съгласен ли сте с коментарите, които преди това вървяха, че наистина няма истинско българско мляко, наистина го няма онова българско саламурено сирене или истинският кашкавал или това е наистина пресилено?

-Аз не съм съгласен на такова определение, защото има българско кисело мляко, има българско сирене и български кашкавал. Но настана едно объркване сред потребителите, защото всички продукти и с влагане на растителна мазнина, и тези, които са направени от мляко, те бяха под един общ знаменател и съответно хаоса беше пълен. И хора, попаднали на такива продукти, в които има влагане на растителна мазнина, въпреки че те са изписани на етикета, но той или не е прочел и гледа, че има нарисувана крава и веднага асоциира с мляко и съответно от там идва проблемът и си казва, че няма българско сирене. Така че производителите, които произвеждат истинско българско сирене, мляко и кашкавал, основно те пострадаха от това нещо. Защото всички бяха под един кюп сложени.

-А пак да припомните, какво трябва да пише на етикета? Да кажем, съдържа например соя или можем да използваме другото наименования, което е лецитин... това не обърква ли също по някакъв начин потребителя?

-Не го обърква, стига то да е изписано добре и коректно и съответния процент на съответната добавка... въобще не би следвало да го обърква, нужно е само веднъж да се прочете. Позволени са и двата варианта, те са регламентирани, така че няма проблем по отношение на изписването. Затова всеки трябва да чете.

-А някакви оплаквания от тези, които сте проверили и те да казват, че не могат да въведат тази наредба по една или друга причина, имаше ли?

-Имаше, но процентът беше сравнително малък. Защото все пак ние това упражнение сме го правили, като преди година и половина, мисля че задължихме всички търговски вериги да разделят на отделни щандове млечните продукти от растителните. Но това не беше достатъчно и затова се наложи да предприема тази по-крайна мярка. Имаше определени производители, които не бяха съгласни с краткия едномесечен срок, но пак казвам, като процент те бяха доста малко.

-Добре, това важи за родните ни производители. А това, което е внос мисля, че на всеки от нас се случва да вземе един продукт, на който му липсва етикета или ако има етикет то не е изписан на български. Там кой проверява и кой следи за контрола върху вносните продукти?

-Естествено, че ние го контролираме всичкото това нещо. Всички вносни продукти трябва да бъдат с български етикети, на които е изписано какво съдържа даденият продукт. Но пък ние не можем да определяме на чуждите производители техните етикети как да бъдат изписани. Защото това, което го предприехме в България твърдя, че го няма в нито една страна членка на ЕС, при нас мерките са доста драстични. И съответно самите търговски вериги, които са на европейският пазар и, които имат представителства във всички страни членки казаха, че това изискване да се разделят растителните продукти и млечните продукти на отделни щандове никъде го няма. Но в края на краищата ние ги убедихме, че всяка страна членка може да наложи свои национални правила по отношение на продуктите и те го разбраха.

-Това, че го има при нас означава ли, че и контролът е по-висок, отколкото в другите държави? И да допълня към вноса, ако някой потребител се натъкне на храна, на която не е изписано на български съдържанието, какво прави? Връща я в магазина, сигнализира управителя или отива при вас?

-Сигнализира управителят и съответно сигнализира най-близкото поделение на нашите контролни органи. Ние в нашият сайт имаме дежурни телефони по всяко време. Ние разчитаме изключително много на нашите потребители, както и на медиите да ни информират какво се случва на терена, за да можем да бъдем адекватни и бързо да реагираме.

-А по отношение на контрола това, че у нас са въведени такива строги мерки както вие казахте, дори за разделение на щандовете. Това довело ли е до нужния ефект и защо, ако го е довело сега, пак се стига до тези крайни мерки да се правят проверки и да се издават нови заповеди?

-Аз мисля, че по отношение на контрола при нас е един от най-строгият. Друг е въпросът, че по отношение на това какво се случва на пазара в целия свят по принцип отговорни са самите оператори, които го произвеждат. И може би моралът и задължението им на тези оператори в европейските страни е на по-високо ниво и затова при тях контролът не е ежедневен, той може да се случи на базата на анализа на риска. Може контролният орган да влезе в определено предприятие или търговски обект, примерно, един път в годината. Докато при нас е ежедневен, защото тези европейски правила, които фактически ги налагаме дори и по-строги, като реално от 2-3 години сме страни членки и прилагаме тези неща докато другите страни цял живот, са работили по този начин.

-Можем ли по цените да се ориентираме какво ядем? Спомням си министър Найденов бе казала, че няма как когато едно сирене струва 3 лв. то да бъде сирене или пък един салам за 2 лв. Но доколко цената наистина ориентира за качество?

-На този ваш въпрос аз ще дам един пример. Това е все едно да си купиш кола на старо и нов автомобил. Колата на старо струва 2000 лв. която е на 15 год. а новият автомобил е 20 000 лв. Мисля, че цената е определяща. Нашите производители тръгнаха да влагат растителни мазнини, не че те са го измислили, ами те са го заимствали от европейските си колеги, за да търсят ниско бюджетен продукт. Това е основното нещо, защото наистина истинското сурово мляко е доста по-скъпо от растителната мазнина.

-Навън , но в България не е така. Струва 0,30 лв. може би и по-малко, само че когато влезе в поточната линия и влезе в магазина, цената му става не искам да казвам колко.

-Да, така е. Това беше и защитна мярка, която предприехме и към нашите млекопроизводители. Защото при така стеклите се обстоятелства те бяха ощетени и при влагане на растителна мазнина всичките млекопреработвателни тръгваха да влагат по-евтина суровина, като растителната мазнина. И ако не бяхме предприели такива драстични мерки...например миналата година предприятията, които влагаха растителна мазнина, бяха 40, а тази година са 60. Те започват да растат лавинообразно. И затова ние трябваше да предприемем адекватни мерки, за да пресечем този процес.

-Има ли някакви пропорции за сухо мляко и за растителни мазнини, които е допустимо да има в един продукт и той пак да бъде млечен?

-По европейския регламент няма такова нещо. Но ние наложихме и лимитирахме пропорции като това се прие тежко от самите работодатели – 20% за кисело мляко, 30% за сирене и 25% за кашкавал. Просто лимитирахме сухото мляко, за да може този продукт наистина да се нарича млечен.

-И това се спазва, сега при проверките сте установили, че с това няма проблеми?

- В момента текат проверки и като ги приключим ще стане ясно дали се спазва или не. Но смятам, че няма да има проблеми по отношение на спазването. Но тук трябва да кажем, че е много важно да случи появата на Български държавен стандарт (БДС), изключително важно.

-Какво го бави, защо не може да тръгне?

-Аз също недоумявам какво го бави той е в института по стандартизация. Ние преди година и половина сме го изчистили с бизнеса и всичко е уточнено и съответно от института по стандартизация казаха, че има процедура. Аз им писах 2-3 писма, за да разбера какво се случва те ми върнаха, че в момент бил на обществено допитване.

-Необходимо ли е да има такова обществено допитване?

-Ами аз не го разбирам това, мисля че хората ясно показаха, че искат това да се случи. А в края на краищата това е престижно и за страната ни. Защото тези уникални млечни продукти, те са ни като визитна картичка. И ако наистина тези, които работят по този стандарт, имат правото да слагат лого, напр. българският трикольор, всеки чужденец и който и да било, идвайки в България и знаейки за прекрасните местни продукти, би си купил такъв продукт. И аз като турист винаги съм давал пример, че като отида, примерно, в Италия предпочитам да опитам тяхната истинска ожарела. Защото ожарела може да се прави и в България и в Испания и т.н., но истинската ожарела е в Италия. Както и истинското бяло саламурено сирене, кашкавалът и киселото мляко са в България и тук са автентични. И затова мисля, че е изключително важно това нещо да се случи и то колкото се може по-бързо.

-Но БДС няма, защото?

-БДС няма, защото процедурата отлежава в института по стандартизация.

-А има ли някакви срокове, които трябва да се спазят?

-Те казаха, че няма срокове, трябвало някаква процедура да има, не мога да ви обясня не съм компетентен.

-Нищо не може да се направи, така ли?

-За съжаление не е от моята компетенция, за да направя нещо по този въпрос. Ние каквото е трябвало да направим сме го стартирали.

-Диетолози често са съветвали да се внимава с така наречените Е-та - това са технологични добавки или консерванти към храните. Може ли това също да бъде ориентир, ако се изписват въпросните Е-та накрая? Сега при етикетирането трябва ли да се изписва?

-Разбира се, че трябва да се изписват това са разрешени добавки, които имат определени норми при тяхното влагане. Така че пак казвам при влагането на тези добавки, когато те са в норма, те са абсолютно безопасни, регламентирани са така, че това го има навсякъде и мисля, че не е проблем. Въпросът е сега, ако някой злоупотреби и надвиши допустимите стойности...

-Това при проверката установихте ли го?

-За сега нямаме, защото производителите спазват тези рецепти и те имат собствен мониторинг, регулярно изследват своите продукти в акредитирани лаборатории. Така че ние когато има съмнение, че някой е злоупотребил, след което се правят контролни проби и се изследват. И ако контролната проба има разминаване с неговата проба, която е по вътрешен мониторинг, тогава производителят бива санкциониран.

-Дотук говорихме само за млечните продукти, в ситуацията по отношение на колбаси и месни продукти, там проверки кога предстоят?

-Ние имаме волята да наложим ред и при месните произведения. Следващата стъпка ще бъдат саламите.

-От кога като проверки ги виждате?

-Аз мисля, че до края на лятото и това ще се случи, защото все пак трябва на 100% да сме изчистили нещата по отношение на млечните продукти. Но това е доста работа. Едно, че от гледна точка на човешкия ресурс, но просто и от огромния обем работа. Така че, за да не настъпва някакъв хаос между млечни продукти и месни продукти, първо, ще изчистим млечните продукти, за да сме наясно, че вече там няма проблеми и всичко е ясно. За нас е важно, че потребителят трябва да е ясно информиран какво купува, а изборът е негов.

-Накрая да обобщим – могат ли нашите зрители да се чувстват спокойни, че това, което се предлага по магазините, това, което пише на етикета.., те самите правят избор какво да купуват, т.е. то отговаря на съдържанието?

-То отговаря на съдържанието. И аз най-отговорно заявявам, че тези продукти, които са на пазара са безопасни.

-Всичките, независимо дали струват 1 лв. или струват 20 лв. ?

-Да, независимо дали струват 1 или 20 лв. те са безопасни. Това вече е въпрос на качество и качеството всеки може да прочете и види за какво става въпрос.