Идете да видите как българите масово пазаруват кашкавал и сирене от сръбския Димитровград, защото имат стария вкус, който вече изчезна от нашите продукти, така се обърна вчера една клиентка на голям столичен хипермаркет към земеделския министър Мирослав Найденов, който направи проверка дали се спазва заповедта за етикетирането на млечните продукти и храните, в които има растителни мазнини. Той се съгласи с нея, че екскурзиите до съседите са заради забравения вкус, но е убеден, че мерките, които взема министерството срещу подвеждането на родните потребители, ще доведат до резултати. Мирослав Найденов напълни една количка с млечни продукти, които тепърва ще бъдат изследвани за наличие на растителни мазнини. До седмица ще бъдат готови резултатите, които трябва да покажат какъв е съставът на избраните от него храни.

Само една лаборатория в страната прави анализ на растителни мазнини,

уточниха от столичната Дирекция за ветеринарносанитарен контрол. От 18 юни е в сила заповедна на шефа на Националната ветеринарномедицинска служба, която забранява изписването на думата „млечен” върху хранителни продукти с вложени в тях палмови и други подобни масла. Министърът установи, че търговците не само са разделили храните, но и почти всички етикети отговарят на изискванията. Въпреки това той припомни какви санкции дебнат нарушителите, които решат да вложат растителни мазнини в млечните продукти и не упоменат това ясно по етикетите. При неспазване на заповедна на първия ветеринар в държавата Законът за ветеринарномедицинската дейност предвижда санкции в размер от 1000 до 3000 лева за юридически лица и еднолични търговци. За повторно нарушение глобата е между 3000 и 10 000 лв. За трето погазване на закона търговският обект се затваря. Същите санкции важат и за производителите на млечни храни.

Ветеринарните инспектори вече започнаха проверки, в понеделник са посетили 473 обекта от цялата страна, инспекция е имало и в 22 предприятия. Съставени са обаче само два акта, защото търговците и производителите са взели мерки.

Министърът обаче се отклони от първоначалните си намерения и разгледа не само щандовете с млечни продукти, както очакваха домакините от супермаркета, които явно знаеха за проверката. По настояване на клиенти той взе за проверка и пилешки продукти.

Пилешката пържола се изпарява на скарата,

когато е обработена със солен разтвор, каза министърът. Има възможност за овкусяване на месото, но е важно това да бъде до разрешения праг, уточни той. Тумбирането най-често се прави на пилешкото месо, защото структурата му го позволява. Именно затова тук е най-голямата измама и половината мръвка вкъщи често се оказва вода. Клетките поемат течността и солта, увеличава се теглото на продукта, а тургура се запазва и стоката има хубав външен вид. Това не е стара практика, а навлиза у нас, след като позволиха с технологична документация всяка фирма да си измисля „тайна” рецепта, каза д-р Марияна Севирова от НВМС.

След като се регулират нещата с млечните продукти, идва ред на храните от месо. Те също са тъпкани със соя, различни овкусители, пилешки кожи, месо от свински глави, стабилизирана гръбна сланина и други непознати за обикновения купувач съставки. Индустрията с тези добавки у нас процъфтява. Специалистите много добре знаят откъде да добавят вкус. Освен това с подобрителите, които имат висока водосвързваща способност, се удължава срокът на съхранение и се намаляват термичните загуби. Четете повече етикетите, апелира министърът на храните, който обеща да се справи и с месните продукти, за които не е ясно какво има в тях.

Кашкавалите по БДС са сегашните „био” продукти

Това, което сега наричаме биопродукти, беше храната на българите по времето, когато БДС беше задължителен. В магазинната мрежа не се допускаше кашкавал, който не е зрял 60 дни и сирене - 45 дни, коментираха вчера експертите от НВМС. Допускало се е като добавка единствено сол и малко захар като подобрение на вкуса. В края на 90-те години обаче всеки производител си прави технологична документация, която изобщо не прилича на стандарта, който е бил изключително строг към качеството. Внасянето на соя не е вредно, само е доста по-евтино. С този растителен продукт пак стават месни продукти. Не ядем точно месо, но не се тровим, категорични са ветеринарите.

Зелена светлина за покупки от малки ферми

Зелено сирене от Черни Вит е една от уникалните български храни, които чакат своята „реабилитация”.

До края на месеца очакваме да мине в Европейската комисия нотификацията на Наредбата за директни доставки на малки количества хранителни продукти до крайните потребители, съобщиха вчера от Министерството на земеделието и храните. Ако няма забележки от експертите в общността, наредбата ще бъде публикувана в „Държавен вестник”. След одобрението в общността тя влиза в сила без други формалности. При това положение българите, които искат да си напазаруват пресни храни направо от дребните производители, ще могат да го правят спокойно без страх от лоша хигиена или ментета. Потребители ще могат да си купуват от фермите само малки количества месни и млечни продукти, пчелен мед и яйца и птиче месо. Регламентирани са много строги санитарни изисквания към помещенията, в които ще се подготвят храните. Ще се следи стриктно дали в мини предприятията храната се опакова правилно и има ли необходимите етикети, които да показват състава и годността.

Експертите обаче очакват по-късно държавата да припознае уникалните местни храни, които не попадат под вниманието на тази наредба. За такива трябва да се иска европейската комисия да направи изключение от правилата. Вече има организации, които са се заели да направят картотека на непознатите и забравени български храни, защото има опасност някои от тях да изчезнат завинаги. След влизането на наредбата в сила земеделските производители ще имат възможност да печелят повече от труда си.

Новите кръчмари казват дали ще готвят с ГМО

При регистриране на нов обект за производство на храни собственикът задължително трябва да подава декларация по образец до контролния орган. Той трябва да съобщава дали ще влага генномодифицирани суровини при производството на храни. Задължително е също така при промяна на това обстоятелство контрольорите отново да бъдат уведомени. Целта на промените в Закона за храните, които вчера депутатите обсъдиха, предвижда да има проследимост на храните във всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на съставки и добавки.

Като национални мерки в отговор на изискванията на регламента на ЕС се предприемат и включването на нови разпоредби в Закона за храните по отношение на изисквания за етикетиране. Предвидена е препратка към определената в регламента прагова норма за етикетиране на храната или продукта за наличие на ГМО, която към настоящия момент е 0,9% количествено съдържание от целия продукт, което следва да е задължително изписано с контрастен цвят, в размер 25% от опаковката на продукта.

Европейският парламент определи правила за по-ясни и информативни етикети на хранителните продукти. Депутатите одобриха задължителното предоставяне на информация за енергийната стойност, съдържанието на мазнини, наситени мастни киселини, захар и сол, които трябва да бъдат посочени ясно и забележимо на лицевата страна на опаковката. Тези данни трябва да бъдат придружени от информация за препоръчителния дневен прием и да бъдат посочени в стойности за 100 грама или 100 милилитра. Изключения от новите изисквания ще правят само неопакованата храна и алкохолът. След приемане на европейското законодателство хранителната индустрия ще разполага с три години за адаптиране към новите правила.