Името вече влезе в историята като човека, който продаде БМФ. Според някои това е довело до неговото спасение, а според други - точно до обратното. Николов избра варианта да застане на топа на устата и да отговори на всички въпроси на варненската морска общественост по време на тематична кръгла маса.

Самопризнание

Ако някой трябва да е виновен за приватизацията, това съм аз

Констатация

Ако бяхме закъснели още, сега щяхме да говорим за оцеляване на параходството

Увереност

Убеден съм, че този екип ще се справи с кризата

Цена

Консорциумът заплати сделката със собствени средства

- Г-н Николов, в БМФ има доста съкращения. Голяма част от недоволството се отправя към вас, че не сте защитили правата им и така нататък. Какво следва за работните места и инвестициите от тук нататък?

- Ако има някой, който трябва да е виновен за приватизацията на БМФ, това съм аз. Очаквам да има въпроси. Все още съм убеден, а се надявам и че след години пак ще мога да го кажа, че приватизацията бе успешна от гледна точка на печалбата и финансовия резултат. Това обаче не винаги е най-важно. Това, което разбирам от медиите, е, че съкращенията са повече от очакванията ми. Един кратък коментар ще направя. Единственото, за което съжалявам, е, че приватизацията не беше направена по-рано. Още в подготовката на приватизационния процес направихме определени анализи и нашите прогнози бяха, че фрахтовият пазар ще се обърне през втората половина на 2009 и 2010 г. За съжаление нито аз, нито сериозните икономисти не предвиждаха такава сериозна икономическа криза. Резултатите дойдоха още по време на преговорния процес, защото финансирането на сделката беше отказано от страна на водещата банка - Ситибанк - вече не е тайна. Това беше първата банка, която усети първия удар в САЩ. На българския пазар това въобще не се отрази. Единственият въпрос бе дали ще успеем да финализираме сделката. Купувачите от „Кей Джи“ в рамките на един месец след много сериозни совалки между различни банки успяха да осигурят приключването на сделката и да гарантират, че инвестиционната програма също ще бъде финансово обезпечена. Най-важният въпрос е, че по приватизационния договор също има много сериозни ангажименти. По отношение на това как ще се изпълняват всички задължения.

- Предвиждат се нови промени в приватизационния закон, които ще дават възможност условията да се предоговарят в движение. Това не е ли твърде голям реверанс към инвеститорите?

- Искам да успокоя, че дори след промените на приватизационния закон параметрите, които са били заложени, не могат да бъдат променяни. Изменението на закона, което парламентът прие миналата седмица, дава възможност да се разсрочат задълженията. Те са свързани, в конкретния случай с БМФ, че може да се разсрочи част от инвестиционната програма. Така или иначе като обем и като изпълнение трябва да се изпълни. Коментарът и скромното ми несъгласие е, че тези изменения са елемент от антикризисните мерки. Целта е в крайна сметка онзи бизнес, който е поел определени ангажименти, да има възможност, така както и онези частни компании, които също са имали своите инвестиционни намерения в някаква степен, да имат свобода да маневрират в по-тежка ситуация. Малшанс за купувачите на Параходство БМФ. Консорциумът нямаше времето, което всеки инвеститор има да го преструктурира. Два или три месеца след приключване на сделката новите инвеститори трябваше да се борят с управление на кризата, а не с реализация на техния бизнес план, който беше изключително амбициозен, тъй като инвестиции в рамките на 780 милиона гарантираха възможността да се обнови флотилията на БМФ.

- И все пак кризата си казва думата. Следите ли ситуацията отблизо и какви са рисковете за параходството?

- Дори и по анализите, които прегледах през декември, а и последната информация, която имам от 23 март, е, че цените на пазара, на който работи БМФ, са се сринали на 10-годишния минимум. Имаме точни параметри, че около 4 пъти е паднал фрахтът на контейнерите. Доста повече на насипните товари, това, с което основно се занимава БМФ. Другият негативен елемент е, е че повечето кораби са старите. Малшанс е, защото ако сделката беше 5 – 6 месеца по-рано, голяма част от тях щяха да се продадат на най- високо ниво на пазара и можеше да се поръчат нови. Доколкото съм информиран, една част от корабите на БМФ не плават. Това обаче е факт за всички останали компании. Положителното е, че преди два месеца плаваха 35 кораба, а сега - 45. За разлика от останалите компании БМФ успява да се справя по-добре в рамките на кризата. Това се дължи на консорциума с немска шипингова компания, която директно е заинтересована, вместо да осигурява бизнес с други кораби, да подпомага БМФ, независимо че корабите не са в най-добро състояние. Свидетели сме на много тежък период за БМФ, но аз мога да кажа следното. Днес щяхме да говорим за оцеляване на БМФ, ако приватизацията не беше се реализирала. По-малкото зло е, че има повече съкращения. Убеден съм обаче, че този инвеститор ще успее да се пребори с всички трудности, пред които го изправя кризата. В близко бъдеще бизнесът може да наеме повече екипажи и да пусне на вода нови кораби, за да бъде БМФ по конкурентоспособно. За съжаление 2009-а ще бъде трудна.

- Вие споменахте, че Ситибанк е отказала финансиране, а в стратегията бе записано, че банката трябва да отговаря на изискване за финансиране на шипинга. Това спазено ли е?

- Първоначално при процедурата бяха представени документи, че Ситибанк ще осигури финансиране. Не сме допускали, че банка от този мащаб няма да успее да се справи. Факт е, че една от първите, които обяви милиарди загуби, е Ситибанк. Преговаряхме и с „Креди Суис“, които не бяха успешни. В крайна сметка сделката беше заплатена със собствени средства на консорциума. Този консорциум беше първият, който усети накъде отиват нещата заради кризата. След като успяха да се справят с този въпрос, смятам, че екипът ще се справи и с поетите ангажименти за инвестиции.

- Заетите кораби са 35 – 45. В стратегията се предвиждаше БМФ да избере чартьор, който да осигури товари...

- Според мен това, че плават 45 кораба, е много добро постижение. Средната възраст на корабите на БМФ е 22 години. При един от конкурентите или една от компаниите, която сме анализирали - гръцката „Цакос“, средната възраст е 4,5 години. Има няколко вида флотилии. С такива компании се конкурира БМФ. Ако сте товародател, коя компания ще изберете. Компания, която е с кораби на 4 години, или такава с кораби на 20 години. Това са реалностите. В криза сме. БМФ ще изпита много проблеми. Надявам се, че след това ще преодолее този период. Фактът, че възстановяват менинговата компания, показва, че собственикът иска да осигури работа на тези екипажи, които няма да могат да плават.