Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата излезе с решение, с което позволи договорът за приватизация на Параходство "Български морски флот" (БМФ), контролирано от братята Кирил и Георги Домусчиеви, да бъде променен.

Основното желание на собствениците е да се промени ангажиментът им да поддържат определен тонаж на корабите. Мотивът е, че има "стопанска непоносимост", тъй като корабният бизнес е изпаднал в криза малко след приватизацията на БМФ. Важно допълнение е, че в търговското право исковете за промяна на договори на база "стопанска непоносимост" са своеобразна екзотика, а когато става въпрос за приватизационни договори - пълен прецедент, пише Капитал.

Осем години след приватизацията и две години преди да трябва да си плати неустойките пред държавата "Кей Джи маритайм шипинг", която притежава флота, излиза с искане до Арбитражния съд договорът да бъде изменен така, че ангажиментът за тонаж да бъде намален от 1.39 млн. DWT на 880 хил. DWT, а средносписъчният плавателен състав - от 2360 на 803 души.

Искът е срещу Агенцията за приватизация и е от юли миналата година. Арбитражът уважава желанието на корабособственика. С това Държавното ведомство ще трябва да заплати и част от гигантските разноски на частната компания по делото - 3.7 млн. лв. Освен това на собствениците на флота пък се спестяват огромни неустойки от над 55 млн. лв. Тази сума в противен случай трябваше да се плати през лятото на 2018 г. за неизпълнението на условията по приватизационния договор.

Според предисторията на 8 август 2008 г. купувач на 70% от БМФ става германско-българският консорциум "Кей Джи маритайм шипинг". Цената е 440.1 млн. лв. В края на август 2013 г. собственик на "Кей Джи маритайм партнърс" вече е изцяло българският партньор в сделката - "Адванс пропъртис", холдингът, обединяващ голяма част от бизнеса на братя Домусчиеви. Купувачът се сдобива с общ тонаж от търговски кораби 1.4 млн. DWT (дедуейт). Един от ангажиментите по договора е към десетата година след сделката купувачът да има 1.3 млн. DWT. Друго изискване е през 2018 г. средносписъчният плавателен състав да е 2360 души. Инвестициите пък трябва да са 779.9 млн. лв. в кораби. Трябва да падне и възрастта на плавателните съдове.

Ответникът Агенцията за приватизация прави възражение относно компетентността на Арбитражния съд да решава този спор. Агенцията изтъква и аргументи срещу основателността на иска, като твърди, че не е доказано наличието на предпоставките на стопанската непоносимост.

"От извършените следприватизационни проверки, както и от предоставените от ищеца отчети ответникът прави извод, че не отговарят на истината твърденията, изложени в исковата молба, че поддържането на средногодишния тонаж от 1 300 000 DWT твърде много е обременило купувача, тъй като той до 31 януари 2015 г. е в неизпълнение на тази клауза и не е поддържал такъв тонаж", се казва в арбитражното решение. По отношение на икономическата криза от есента на 2008 г. Агенцията за приватизация казва, че тя се е предшествала от световна финансова криза от 2007 г. и ищецът е бил длъжен да предвиди субективното й отражение върху дейността на БМФ и да прецени своевременно дали да участва в процедурата по приватизация на компанията.

Ответникът смята още, че не е налице причинно-следствена връзка между световната икономическа криза от 2008 г. и задълженията на ищеца за инвестиции и средносписъчен брой на плавателния състав за 2016, 2017 и 2018 г., още повече че по искане на купувача агенцията е разсрочила задължението му за инвестиции за първия отчетен период на приватизационния договор, приключващ в края на 2009 г.

Съдът обаче не приема въпросните възражения. Съставът решава, че въпросният текст от Търговския закон за "стопанската непоносимост" е приложим и към приватизационните договори, тъй като те са били особен вид продажба със смесен гражданскоправен, търговски и административен характер.

"Ето защо следва да се измени приватизационният договор... в случай че след подписването му настъпи коренна промяна на икономическите условия, при която изпълнението на задълженията по договор няма да е в интерес на държавата и обществото (включително и защото води до разорение на купувача)", казва съдът, като определя БМФ като структуроопределящо за икономиката на държавата, тъй като евентуална негова несъстоятелност ще има изключително тежки негативни последици за обществото и държавата. "Ще има сериозни неблагоприятни резултати и за неговите собственици, а не е налице конституционен принцип за подчиняване на интересите на отделния индивид на тези на държавата", пише още в решението.

Експертизата показва, че БМФ е нарязало на скрап повече кораби (по-голям тонаж) от предвиденото по бизнес план при покупката - вместо 46 са извадени 60 броя, като причините са високата им възраст, големият разход на гориво, намаленото търсене на въпросния сегмент кораби и съответно БМФ няма нужния тонаж.

Като заключение и след изчисляване на изведения от експлоатация тонаж и закупените нови кораби по ангажимента за инвестиции съдът излиза с решение изискането за тонаж за периода 2008 - 2018 да се намали на 907 хил. DWT. Съдът обаче не приема другото искане на корабособственика - да се намали броят на персонала, въпреки че той е по-голям от реалните му нужди още повече след намаляването на тонажа.