Ръководствата на ЧЕЗ и БЕХ работят активно и водят конструктивни дискусии за бъдещето на ТЕЦ „Варна“. През август беше финализирано споразумението между двете компании за сформиране на работна група, която до 31 октомври 2014 г. да търси технико-икономическо решение за удължаване живота на централата. Един от обсъжданите варианти е сформиране на проектно дружество, което да финансира екологизацията на трите по-нови блока на ТЕЦ „Варна“ (4-ти, 5-ти и 6-ти) и да вземе централата под наем, научи Moreto.net.

Работната група е готова да обсъжда всички варианти, включително и такъв, разработен от експерти на синдикатите, стига той да бъде предоставен.

„Сформирането на работната група и преговорите с БЕХ са поредната стъпка, която правим в опит да удължим живота на централата. В лицето на холдинга намерихме ценен партньор, който проявява интерес да се реши казуса с бъдещето на ТЕЦ-а. Надяваме се преговорите да имат успех“, заяви изпълнителният директор на ТЕЦ Варна Минчо Минчев.

От придобиването на ТЕЦ „Варна“ през 2006 г. ЧЕЗ активно и отговорно търси решение за бъдещето на централата. Още при закупуването й ЧЕЗ вложи близо 200 млн. лева в увеличение на капитала с 16%, с което общата първоначална инвестиция достигна 600 млн. лева.

През последните години са разглеждани десетки варианти за екологизация на ТЕЦ Варна, включително екологизация на всичките шест блока, преминаване на алтернативно гориво – газ или друг тип въглища, екологизация на три от блоковете и замяна на останалите три с нов паро-газов блок. Те обаче не бяха осъществени заради ограничаването на производство на електроенергия от конвенционални източници в Европа, несигурната регулаторна среда в България, тежката криза в сектора и ниската цена на електроенергията на регулирания пазар, която не покрива производствените разходи на централата.

В миналото с три от своите общо шест 210-мегаватови блока ТЕЦ "Варна" осигуряваше 60% от студения резерв в националната енергийна система, като цената й за разполагаемост беше най-ниската в страната. От 2013 г. обаче бяха променени правилата и вече липсва сигурност за предоставяните количества студен резерв, а следователно и възможности за дългосрочно планиране. В резултат на всичко това само за финансовата 2013 година дружеството приключи със загуба в размер на 67,6 млн. лева.