С останките от раннохристиянския манастирски комплекс „Караач теке” са решили да заменят горещата плажна ивица двадесетина студенти от Великотърновския университет (ВТУ). Всъщност археологическите проучвания в района се явяват задължителна практика за част от тях. Тази година обаче в групата освен бъдещи археолози участват и седем студенти по история, които заявили желание сами да дойдат. В ранните сутрешни часове тук кипи активна работа. Непоносимите жеги не тормозят толкова младите хора, тъй като започват разкопки в 6,30 и приключват в 13 часа, така че пестят доста от енергията, която обикновено се изразходва, когато е горещо. И макар че пътят до най-голямото средновековно книгоиздателство по никакъв начин не загатва за крайната си цел, мястото продължава да е притегателен център за любителите на историята.

Младите хора имат интерес към археологията категоричен е преподавателят от Великотърновския университет проф. Казимир Попконстантинов, който ръководи разкопките на Караач теке около 15 години. Разказва, че всяка година за специалността „Археология” във ВТУ кандидатстват повече от 150 души, посочили я като най-желана, при заявена бройка за прием около 15 души. От 11 години тук редовно идва и Венелин Бараков, завършил втория випуск на специалността в Търново, а понастоящем докторант в Археологическия институт към БАН и уредник на музея в Трявна.

Студентите се справят добре, разказва за тазгодишния археологически сезон проф. Попконстантинов и не спира да надзирава работата на бъдещите археолози и историци. Те пък се впускат в размисли за кулинарни изкушения. В разговорите се промъкват и типични летни теми. Работата обаче не спира. Разкопките на Текето на черните брястове са възстановени преди повече от 15 години от научния сътрудник Иван Иванов, който е проучил Варненския некропол. Оттогава всяка година през август заедно с проф. Попконстантинов тук пристигат третокурсници от ВТУ.

Манастирът в Караач теке, за който се предполага, че е от IX-X век, е посветен на Света Богородица, която е покровителката на рода на Св. Княз Борис. В продължение на 15 години тук са разкрити близо

10 000 фрагмента от стенописите на манастирския храм

Северно от него е установена сграда, която явно е била с жилищен характер и е претърпяла няколко преустройства до XI век. Безспорно като най-голям прогрес се счита откриването на манастирския скрипторий - мястото, където се пишат, превеждат и орнаментират книги.

Тези, които са чели книгата на Умберто Еко „Името на розата” или са гледали едноименния филм, биха могли да си представят какво представлява скрипторият, казва проф. Попконстантинов. Обяснява, че е с дължина 40 метра и широчина 10, или 400 кв. метра площ. Включва 13 помещения. Именно в просторния коридор с ширина 5 метра по дължина са били поставени маси, на които са се подготвяли ръкописите. Миналата година са открити основите на сграда с дължина 30 метра, която се явява продължение на скриптория в южна посока. Така той добива дължина от 70 метра и площ от около 700 кв. метра.

Най-ценната находка тази година е оловен печат, на който са се натъкнали студентките Мария и Силвия. Печатът е съпровождал кореспонденцията през този период от време. Тогава писмата са се навивали на руло и за да не се четат от всеки, се прокарвал шнур, който минавал през оловно ядро. На него с шемпел се отбелязвало името на подателя. „В случая подателите са цар Петър и царица Мария, явно те са кореспондирали с някого в този манастир. Това е първият царски печат от Първото българско царство, който е открит на това място”, каза за находката проф. Казимир Попконстантинов.

Намират се и керамични съдове, които дават възможност да се надникне в бита на обитателите на манастира. От тях проличава загрижеността на царския двор за ограмотяване на средновековния българин, каза археологът. За това говорели и проучванията му на друг български манастир - района на провадийското село Равна. Там по стените на манастирския храм и принадлежащите му сгради са открити близо 3000 рисунки - от обикновения кръст до сложните човешки фигури и 330 надписа на пет графически системи - руическо писмо, чиито носители са прабългарите, гръцко писмо, латинско писмо, кирилица и глаголица.