Археологическият екип, ръководен от проф. Казимир Попконстантинов, откри при разкопките на манастирския комплекс „Караач теке” край Варна основите баня и тоалетна от края на ІХ – началото на Х век.

„Помещенията са изградени по същия начин като останалите сгради в комплекса – четири реда зидани камъни и три реда тухли. Подобно луксозно строителство, както и самото наличие на баня и тоалетна, дават основание да се смята, че комплексът е свързан с княжеския двор. Такива помещения са открити до момента само в манастира до село Равна, Провадийско, и в Голямата базилика в Плиска, каза проф. Попконстантинов.

По време на тазгодишните проучвания на комплекса са открити около 3000 нови фрагмента от стенописната украса на храма. Храмът, посветен на Света Богородица, и откритата в Дръстър резиденция на архиепископи, са единствените от този период, които са били стенописвани.

„Това е още едно доказателство, че в изграждането на манастира са вложени огромни средства, за което свидетелстват и украсата, откритият огромен скрипториум и банята и тоалетната”, категоричен е проф. Попконстантинов.

Всички тези детайли дават основание да се смята, че най-вероятно след оттеглянето си от светската власт Княз Борис І се е замонашил точно в този манастирски комплекс. Това предположение пръв прави Карел Шкорпил след откриването на манастира през 1921 г. В един от петте открити гроба тогава изследователите се натъкнали на оловен печат с лика на Михаил-Борис, както и старобългарски надписи. Той е от ранния вид печати, датиран от 899 г. Тогава князът напуска престола и се замонашва, предоставяйки престола на своя син Владимир Расате.

Достъпът на 18-те студенти, с които проф. Казимир Попконстантинов работи по изследването на манастирския комплекс, стана възможен, след като варненската организация на политическа партия ЛИДЕР организира извозването на повече от 300 кубични метра пръст от територията на исторически средновековен манастирски комплекс „Караач теке”. До края на седмицата трябва да приключи цялостното разчистване на историко-археологическия комплекс, каза местният лидер на партията във Варна Красимир Симов.

По предварителни разчети на експерти кампанията по осигуряването на нормален достъп за археологически изследвания на комплекса ще струва около 30 000 лв. Средствата са осигурени от членове и симпатизанти на партия ЛИДЕР във Варна.

Следващата стъпка към превръщането на манастира в атрактивен туристически обект на територията на Варна ще бъде изработването на улична регулация на района. Ще бъде поръчан и проект за път до старините, за да станат те достъпни и за организирани туристически групи.

Манастирът в "Теке Караач" край Варна /над кв. Възраждане/ е един от най-големите манастирски комплекси на Балканите. Намира се в очертанията на града, на 4-5 километра от центъра, в посока София.

Открит е в началото на XX в. от основоположника на българската археология Карел Шкорпил. Обхватни разкопки и проучвания започват едва през 1995 г. и, с известни прекъсвания, продължават до днес (2007 г.).

Комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел нито в българската, нито във византийската строителна традиция .

Предполага се, че е изграден в края на ІХ и началото на Х век от св. цар Борис Покръстител. Посветен е бил на Пресвета Богородица. В него е имало следи от живот до ХVIII век.

Досега са разчистени и частично проучени едва около 5 декара, т.е. по-малко от половината от площта, на която манастирът е бил разположен.

В манастирския комплекс археолозите са открили голяма манастирска черква и огромна кула с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 кв.метра, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница, български, сръбски, византийски, турски и венециански монети.

Катедралната църква е разположена в центъра на обширен двор и е от т. нар. атонски тип. Храмът притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Край нея се развиват верижни помещения, строени с мекия и податлив на обработка варовиков камък бигор. Пред постройките са оформени портици в два реда, открити към просторен двор.