Проучванията вървят вече 14-а година. Ръководител на екипа е проф. Казимир Попконстантинов, директор на катедра "Археология" във Великотърновския университет. В него са още доц. Росина Костова от ВТУ и ст.н.с. Валентин Плетньов, директор на Регионалния исторически музей - Варна. В момента с тях работят и 21 студенти по археология от търновската алма матер. Вече е разкрита значителна част от обителта. „Успяхме да разкопаем основите на храма и сграда, която е може би най-важната не само за този манастир, но и за средновековната българска култура и архитектура. В нея е бил разположен манастирският скрипториум, място, където се пишат, превеждат и орнаментират книги. Ако трябва да осъвременя, ние сме разкрили огромно средновековно издателство, което по своите размери е непознато досега в границите на средновековна Византия“, похвали се проф. Попконстантинов пред вестник "Народно дело".
Хипотеза: Свлачище унищожило обителта
Княжеският манастир е известен още от 1921 г. Откриването му дължим на родоначалника на българската археология Карел Шкорпил. Той разкрива основите на манастирски храм, посветен на Св. Богородица, която е закрилницата на рода на цар Борис І. „Оставаме учудени от гледката, която се открива оттук. Под нас като на длан се гледа цялата варненска долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност! Тъкмо насреща, зад езерото, се намира под върха Джанавар старохристиянската светиня от времето на Константин Велики“, така Шкорпил описва прекрасната местност Теке Караач, когато я вижда за първи път.
Всичко започва, когато в съседно лозе, на около 100-тина километра от сегашните разкопки, е намерен оловен печат. От двете му страни има изображения. Едното е бюст на Михаил-Борис със сияние (нимб) около главата му. Около него има надпис, който гласи: "Богородице, помози (на твоя раб) Михаил, княз на България". На задната страна на печата е изписан Исус Христос с дълга коса (която се спуща върху раменете), мустаци, брада и кръстовидно сияние. С дясната ръка той благославя, а в лявата държи евангелие. И тук има надпис, и той е: "Господи, помози (на твоя раб) Михаил, княз на България".
Обхватни разкопки и проучвания започват едва през 1995 г. и с известни прекъсвания продължават до днес. Комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел нито в българската, нито във византийската строителна традиция. Скрипториумът е с 40 метра дължина и 10 метра ширина. Сградата е разделена на 13 помещения с просторен (5 м широк) коридор. Предполага се, че е изграден в края на ІХ и началото на Х век от св. цар Борис Покръстител. Разцветът неочаквано прекъсва в последните десетилетия на 10-и век. Първоначалната хипотеза е за насилствено разрушение. Оказва се обаче, че обителта е унищожена от свлачище. По-късно в изоставените руини израства селище. В него е имало следи от живот до ХVIII век.
В манастирския комплекс археолозите са открили черква, кула с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 кв. метра, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница. Намерени са и български, сръбски, византийски, турски и венециански монети.
Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Един от най-ценните артефакти досега е бронзов кръст от Х в. На него е изобразено разпятието на Исус Христос. От четирите страни на кръста по всяка вероятност са четиримата евангелисти, но лицата им са доста изтрити.
Проф. Казимир Попконстантинов ръководител на екипа: Обектът се радва на световна известност, но не и тук
- Има ли запазени ръкописи?
- Ръкописи трудно биха могли да се открият, защото самата географска ширина е такава, че не допуска възможност да бъдат съхранени. В този период от време те са били писани върху пергамент, затова откриваме само бронзови закопчалки за книги. Запазени са и железни стилоси (писала), използвани за писане и при обучението на ученици. В единия край са със заострен връх, в другия - с лопатковидна част. С острата част се е пишело, а с другата са заглаждали.
- Върху какво се е пишело?
- Върху т.нар. цери. Това са восъчни таблички. Открили сме и апликации, с които е била обогатена украсата на кориците на ръкописите. Паралелно с това е намерена и луксозна керамика, която също е добра илюстрация за обитателите на този манастир. Това са били все представители на средновековната българска аристокрация. Към тях трябва да добавим млади монаси, които са били обучавани на четмо и писмо, и кописти, също така знаещи гръцки, защото преводите на старобългарски са от този език. Превеждана е предимно богослужебна литература.
- Какво още очаквате да откриете?
- Очакваме да разкрием западната част на манастира. В момента разкопаваме западната стена, която е изравнена със самия скрипториум. Тазгодишните ни проучвания коригираха нашите представи. Предполагахме, че в източната част те ще се разгърнат на запад, за да се обособи някакво друго помещение, но се оказа, че не е така. На дълбочина от близо 4 м разкриваме основите на западната стена и тя продължава на юг и ще отиде в източна посока. Те ще ни подскажат предназначението на сградата. Стената е силно обезличена, за разлика от северозападния край на манастирския скрипториум, където са запазени близо до 3 м височина. Другото, което очакваме, е сред многобройните, близо 12 000 вече, фрагменти от стенописи, да открием и цели изображения на светци. Засега храмът е единственият в този район, който е със стенописи. Първият е архиепископската базилика в средновековен Дръстър, която е проучена от покойната вече доц. Стефка Ангелова от Софийския университет. Тази година открихме наличието на изображения на светци и букви, с които са били изписани част от имената им. Върху тях се откриват и графити. Това са врязани с тънко острие надписи. Попадаме само на отделни букви и трудно ще възстановим някакъв текст.
- Как успявате да осигурите финанси за разкопките си?
- Археологическите проучвания са твърде скъпо удоволствие. Университетът отделя, макар и символични, средства, но достатъчни. Подпомогнати сме от РИМ - Варна, без чиято помощ не бихме могли вече толкова години да продължаваме археологическите разкопки. Военноморските сили ни подпомагат с направата на самолетни снимки, а от фондация „Св. княз Борис І“ ни дават средства за изхвърлянето на огромните кубици пръст.
- Предполагам, че доста средства ще трябват за реставрация и консервация на обекта в някакъв бъдещ момент.
- Аварийна консервация се прави веднага след като приключим. Дължим го на варненския музей, защото той отделя средства и за това.
- Какво е значението на манастирския комплекс от научна гледна точка?
- Наличието на този манастир на територията на Варненска община дава възможност да се задейства онзи механизъм, наречен европейски проекти. Той е единственият в средновековна България и Византия, който има такова огромно издателство. Той е трудно достъпен, защото е скътан сред лозята, но при наличие на желание може да се открие. Освен това вече е световноизвестен, защото имаме участие в различни международни конференции и той привлича огромен интерес. Жалко би било да бъде познат на колегите от чужбина, а не на варненската общност. Тя просто трябва да осъзнае, че има един от най-добре запазените бисери, който трябва добре да се използва. В продължение на 14 г. нито един от кметовете не си е направил труда да дойде тук.





Проф. Плетньов: Скоро ще има нова алея за туристите между малките и големите терми
Новини - теми












Паника в Сърбия: Гражданите масово обменят динари за евро заради страх от санкции
Родители недоволстват от промените в коледните ваканции на европейските училища
Около 600 хил. лева са необходими за ремонт на опасния паркинг в района на ул. „Македония“
От септември 2026 г. стартират директни полети от Варна до Рим
Агресивно домашно куче вилнее из вилна зона във Варна, няколко нахапани за месеци
Приемането на еврото създаде спънки с билетчето за Зоопарк Варна
Двама души с шанс за нов живот: Близките на починала 22-годишна жена дариха органите ѝ
Тази вечер: Представителният духов оркестър на ВМС с коледен концерт за варненци
Варненци отново излязоха на протестно шествие срещу бюджета (снимки)
Подаръци през прозореца: Дядо Коледа се спусна от покрива на болница във Варна (снимки)
Планински спасители откриха труп на Витоша, докато издирват друг пострадал
Без ток във Варна и областта утре ще са...
Задържаха мъж за кражба на близо 3,3 млн. лв. от болница
Покривът на първото българско училище във Варненско все още чака ремонт
AI: непредвидимият ум
САЩ спряха лотарията за зелени карти след стрелбата в университета „Браун“
Създават общински фонд за подкрепа на редовни полети до Варна
Андрей Чорбанов напуска парламентарната група на ИТН
Без ток днес във Варна и областта...
Какво ще бъде времето в събота по Черноморието?
Почистиха канала между двете платна на варненския бул. „Васил Левски“ (снимки)










RSS Новини