Малцина варненци подозират за безценния бисер от археологическа, историческа и културна гледна точка, който градът притежава. Става въпрос за най-големият разкрит скрипторий на само на Балканите, но и на територията на някогашната Византийска империя. Той се намира на около 4 - 5 км североизточно от Варна в местността Теке Караач (Текето на черните брястове), над квартал "Възраждане", по пътя за Каменар. Назован е княжески манастир, защото неговият ктитор и строител е самият св. цар Борис І.

Проучванията вървят вече 14-а година. Ръководител на екипа е проф. Казимир Попконстантинов, директор на катедра "Археология" във Великотърновския университет. В него са още доц. Росина Костова от ВТУ и ст.н.с. Валентин Плетньов, директор на Регионалния исторически музей - Варна. В момента с тях работят и 21 студенти по археология от търновската алма матер. Вече е разкрита значителна част от обителта. „Успяхме да разкопаем основите на храма и сграда, която е може би най-важната не само за този манастир, но и за средновековната българска култура и архитектура. В нея е бил разположен манастирският скрипториум, място, където се пишат, превеждат и орнаментират книги. Ако трябва да осъвременя, ние сме разкрили огромно средновековно издателство, което по своите размери е непознато досега в границите на средновековна Византия“, похвали се проф. Попконстантинов пред вестник "Народно дело".

Хипотеза: Свлачище унищожило обителта

Княжеският манастир е известен още от 1921 г. Откриването му дължим на родоначалника на българската археология Карел Шкорпил. Той разкрива основите на манастирски храм, посветен на Св. Богородица, която е закрилницата на рода на цар Борис І. „Оставаме учудени от гледката, която се открива оттук. Под нас като на длан се гледа цялата варненска долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност! Тъкмо насреща, зад езерото, се намира под върха Джанавар старохристиянската светиня от времето на Константин Велики“, така Шкорпил описва прекрасната местност Теке Караач, когато я вижда за първи път.

Всичко започва, когато в съседно лозе, на около 100-тина километра от сегашните разкопки, е намерен оловен печат. От двете му страни има изображения. Едното е бюст на Михаил-Борис със сияние (нимб) около главата му. Около него има надпис, който гласи: "Богородице, помози (на твоя раб) Михаил, княз на България". На задната страна на печата е изписан Исус Христос с дълга коса (която се спуща върху раменете), мустаци, брада и кръстовидно сияние. С дясната ръка той благославя, а в лявата държи евангелие. И тук има надпис, и той е: "Господи, помози (на твоя раб) Михаил, княз на България".

Обхватни разкопки и проучвания започват едва през 1995 г. и с известни прекъсвания продължават до днес. Комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел нито в българската, нито във византийската строителна традиция. Скрипториумът е с 40 метра дължина и 10 метра ширина. Сградата е разделена на 13 помещения с просторен (5 м широк) коридор. Предполага се, че е изграден в края на ІХ и началото на Х век от св. цар Борис Покръстител. Разцветът неочаквано прекъсва в последните десетилетия на 10-и век. Първоначалната хипотеза е за насилствено разрушение. Оказва се обаче, че обителта е унищожена от свлачище. По-късно в изоставените руини израства селище. В него е имало следи от живот до ХVIII век.

В манастирския комплекс археолозите са открили черква, кула с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 кв. метра, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница. Намерени са и български, сръбски, византийски, турски и венециански монети.

Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Един от най-ценните артефакти досега е бронзов кръст от Х в. На него е изобразено разпятието на Исус Христос. От четирите страни на кръста по всяка вероятност са четиримата евангелисти, но лицата им са доста изтрити.

Проф. Казимир Попконстантинов ръководител на екипа: Обектът се радва на световна известност, но не и тук

- Има ли запазени ръкописи?

- Ръкописи трудно биха могли да се открият, защото самата географска ширина е такава, че не допуска възможност да бъдат съхранени. В този период от време те са били писани върху пергамент, затова откриваме само бронзови закопчалки за книги. Запазени са и железни стилоси (писала), използвани за писане и при обучението на ученици. В единия край са със заострен връх, в другия - с лопатковидна част. С острата част се е пишело, а с другата са заглаждали.

- Върху какво се е пишело?

- Върху т.нар. цери. Това са восъчни таблички. Открили сме и апликации, с които е била обогатена украсата на кориците на ръкописите. Паралелно с това е намерена и луксозна керамика, която също е добра илюстрация за обитателите на този манастир. Това са били все представители на средновековната българска аристокрация. Към тях трябва да добавим млади монаси, които са били обучавани на четмо и писмо, и кописти, също така знаещи гръцки, защото преводите на старобългарски са от този език. Превеждана е предимно богослужебна литература.

- Какво още очаквате да откриете?

- Очакваме да разкрием западната част на манастира. В момента разкопаваме западната стена, която е изравнена със самия скрипториум. Тазгодишните ни проучвания коригираха нашите представи. Предполагахме, че в източната част те ще се разгърнат на запад, за да се обособи някакво друго помещение, но се оказа, че не е така. На дълбочина от близо 4 м разкриваме основите на западната стена и тя продължава на юг и ще отиде в източна посока. Те ще ни подскажат предназначението на сградата. Стената е силно обезличена, за разлика от северозападния край на манастирския скрипториум, където са запазени близо до 3 м височина. Другото, което очакваме, е сред многобройните, близо 12 000 вече, фрагменти от стенописи, да открием и цели изображения на светци. Засега храмът е единственият в този район, който е със стенописи. Първият е архиепископската базилика в средновековен Дръстър, която е проучена от покойната вече доц. Стефка Ангелова от Софийския университет. Тази година открихме наличието на изображения на светци и букви, с които са били изписани част от имената им. Върху тях се откриват и графити. Това са врязани с тънко острие надписи. Попадаме само на отделни букви и трудно ще възстановим някакъв текст.

- Как успявате да осигурите финанси за разкопките си?

- Археологическите проучвания са твърде скъпо удоволствие. Университетът отделя, макар и символични, средства, но достатъчни. Подпомогнати сме от РИМ - Варна, без чиято помощ не бихме могли вече толкова години да продължаваме археологическите разкопки. Военноморските сили ни подпомагат с направата на самолетни снимки, а от фондация „Св. княз Борис І“ ни дават средства за изхвърлянето на огромните кубици пръст.

- Предполагам, че доста средства ще трябват за реставрация и консервация на обекта в някакъв бъдещ момент.

- Аварийна консервация се прави веднага след като приключим. Дължим го на варненския музей, защото той отделя средства и за това.

- Какво е значението на манастирския комплекс от научна гледна точка?

- Наличието на този манастир на територията на Варненска община дава възможност да се задейства онзи механизъм, наречен европейски проекти. Той е единственият в средновековна България и Византия, който има такова огромно издателство. Той е трудно достъпен, защото е скътан сред лозята, но при наличие на желание може да се открие. Освен това вече е световноизвестен, защото имаме участие в различни международни конференции и той привлича огромен интерес. Жалко би било да бъде познат на колегите от чужбина, а не на варненската общност. Тя просто трябва да осъзнае, че има един от най-добре запазените бисери, който трябва добре да се използва. В продължение на 14 г. нито един от кметовете не си е направил труда да дойде тук.