Тесен път, посипан с чакъл и надупчен като швейцарско сирене, отвежда към Текето на черните брястове. Във всяка нормална държава до раннохристиянския манастирски комплекс "Караач Теке", където археолози са открили най-голямото средновековно книгоиздателство, биха направили гладък асфалт. Хората, които живеят в кокетните вили наоколо, не знаят какво национално богатство се шири край дворовете им...

"Манастирът е по-известен сред чужденците, отколкото сред българите. От 12 до 17 септември във Варна ще има международна конференция и знаете ли какво ми казват хора от Щатите, Израел и Франция?!: "Казимире, искаме да ни заведеш на "Караач Теке" и на манастира при с. Равна, Провадийско", казва проф. д. и. н. Казимир Попконстантинов. От десет дни той прави разкопки на "Караач Теке" заедно с колегата си от катедра "Археология" във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" доц. д-р Росина Костова и директора на Археологическия музей във Варна ст. н. с. Валентин Плетньов. С тях работят 21 студенти, третокурсници от специалност "Археология" във ВТУ.

7000 фрагмента от стенописи

"В продължение на две седмици открихме около 6000-7000 фрагмента от стенописи, но за първи път попадаме на стенопис, който е от лицето на светец! Той е в музея. Там се почиства, реставрира и възстановява. Имаме отделни букви от имена на светци. Тайно се надяваме, че при цялостната реставрация и полагане при обработването ще попаднем на нещо още по-предизвикателно. Стенописването е скъпа инвестиция. Досега от Средновековна България (IX-X в.) единствено този манастирски храм и още един в днешна Силистра, са посветени на Света Богородица. Вторият храм е в Архиепископската базилика в средновековен Дръстър. Той също е от X в.", разказва проф. Казимир Попконстантинов. Откритият бронзов кръст е нагръден. Преди два дни археолозите се натъкнали и на амфора. Намерени са още парчета керамика и монети.

Ктиторът на манастира

Предимството на този манастир е, че тук е пребибававал неговият строител, ктитор и дарител Свети цар Борис Първи, уточнява археологът. Първите проучвания на "Караач Теке" са тясно свързани с откриването на оловен печат на Свети цар Борис. Той се прикрепвал към кореспонденцията между владетеля и аристократите. Обикновено това били писма и документи, писани върху пергамент. Печатът е с изображението на Света Богородица, от едната страна, и с Исус Христос върху другата.

Богородица е покровителка на рода на цар Борис. Нейното изображение се вижда и при неговия приемник цар Симеон. С откриването на този оловен печат се поставя началото на археологическите разкопки на Карел Шкорпил, основоположникът на българската археология. Обителта е допроучена през 1946 г. от варненските археолози. Те изследват част от сграда с дължина 35 м и северната оградна стена на манастира. Поради липсата на средства прекъсват работата си.

Благодарение на Иван Иванов - откривателя на Варненския некропол, през 1996 г. пак започват разкопки, както и учебна практика на студенти от специалност "Археология".

"За 14 г. успяхме да допроучим манастирския храм и изцяло да изследваме скрипториума - мястото, където са се писали, преписвали, превеждали и орнаментирали ръкописите, които са били крайно необходими за новопокръстена България", добавя Попконстантинов, ръководител на екипа.

Скрипториумът се откроява от този в Плиска и при с. Равна, Провадийско, по планова схема, размери и изящество. В "Караач Теке" има сводови конструкции. По средата, както във филма по книгата на Умберто Еко

"Името на розата"са били разпределени дълги маси в малки помещения. Там са стояли тези, които преписвали и превеждали. Каква е била практиката? Един чете и превежда, а други двама пишат. Трети пък преписват това, което е преведено. Т.е. имаме една манифактура. Скрипториумът е най-голямото книгоиздателство в средновековието. "Това богатство, слава богу, е съхранено на височина в северната част от 3 м. Скрипториумът съперничи на тези в Константинопол. Но за съжаление те не са проучени, защото това е един жив град! Известен е от византийските извори - най-големият е бил в Студийския манастир от средата на IX в. Ние сме изключително доволни от това, че имаме възможност да проучим този скрипториум, който си заслужава, както и целият манастир, да бъде консервиран и реставриран поне още някъде около метър и нещо. Тъй като са запазени сводовите конструкции, отделни елементи, а и вече има достатъчно модерна техника, за да се издигнат на своето място, може да имаме първия автентичен скрипториум - със сводови конструкции, а не измислени, или направени от съвременни архитекти", не крие надеждата си професорът.

В ограден двор до разкопките има каптаж от римски водопровод

Следите по него показват, че водоизточникът е използван като аязмо при строенето на манастира. Вероятно е имало хубаво оформени чешми и мястото е било свято. Там, където има княжески манастир, има бани и тоалетни.

В манастира при с. Равна археолозите открили баня 60 кв. м. "Може би и тук ще попаднем на банята на княз Борис", предполагат археолозите.