До Първата балканска война лейтенант Недев се утвърждава като специалист в областта на хидрографията. В периода 1905 – 1906 г. плава на борда на катерите „Амалия“ и „Раковски“ и съставя карта-план на Варненския залив и околностите му. Включен е в комисията по определяне границата по р. Дунав между България и Румъния. Участва в комисията по приемане на миноносците „Шумни“, „Летящи“ и „Строги“ и става първият командир на „Летящи“. През 1911 г. с разрешение на Негово Величество Царя е изпратен като дипломатически емисар в Италия през Триполитанската война.
Командир на миноносец „Смели“ (17.07.1910 - 22.11.1913 г.) и участва в атаката на турския крайцер „Хамидие“. Написва и издава теоретичен труд по организационната структура на флота с принос във военноморската наука, който заляга в „Устав на самостойните действия на миноносците“ – 1915 г. През 1914 г. ръководи курс за строеви морски офицери и преподава лоция, сферична тригонометрия, навигация и астрономия. Превежда труда на професор Пол Жане: „Основи на индустриалното електричество“. На 7.04.1915 г. е назначен за преподавател във Военната академия в София, а година по-късно е повишен в звание капитан II ранг. Участва в поставянето на минни заграждения в района на Бургаския залив, Калиакра и пред Балчик (1916- 1917 г.). През 1917 г. издава „Дунав от гледище на съвременното речно конвенционално право“. В края на Първата световната война капитан II ранг Недев е емисар по морско право в Берлин, Браила и Букурещ. По време на военната си служба изпълнява следните командни длъжности – Началник на Учебната част на флота; Началник на неподвижната отбрана на флота; Началник на подвижната отбрана на флота и Временен началник на флота. Напуска флота по собствено желание на 10.09.1919 г.
Той е един от основателите и активен деятел на създадения през 1920 г. Български Народен Mорски Сговор. В периода 1932 – 1941 г. е директор на Българското Търговско Параходно Дружество (БТПД).
Умира във Варна на 11.04.1948 г