„Независимост“ е най-представителният и най-старият площад във Варна. Съществувал е като такъв далеч преди Освобождението. Тогава обаче е носил друго име – „Мусала“.

През 1860 година турската власт построява варненски конак (днес сградата се ползва от Държавен архив), а през 1870 година е издигната постройката на старата турска община Белидие хаане (съборена през 1959 година). На площада било построено и училище „Руждие“ (не съществува) и монументалната чешма – паметник на султан Махмуд II, построена в негова чест, заради възстановяването на Варна след руското опустошение през 1828 – 1829 година.

След Освобождението площадът получава името „Преславски“, тъй като покрай него минавала главната улица „Преслав“. В чест на обявяването на Независимостта на България през 1908 година, той е преименуван на „Независимост“. През 1952 година започва да се нарича „9 септември“, в чест на датата, която бележи началото на комунистическата власт в България. Името „Независимост“ е върнато през 1992 година.

Около площада има сгради, които са като паметници на различни етапи от развитието на града. Сградата на Държавния архив е пример за предосвобожденската османска архитектура, след Освобождението се появяват частни постройки, издържани в духа на класицизма и барока, които може да видим и до днес, а по време на социалистическия преход се издигат здания като Окръжния съд и Модна къща „Валентина“). В периода 1912 – 1932 година на площада е изграден и Драматичният театър. През 1960 година е оформено и пространството за градски фонтани.

За това как всъщност е изглеждал площад „Независимост“ в миналото много можем да научим от разказите на забележителни личности, чиито впечатления споделя Регионалната библиотека, научи Moreto.net.

Българският писател Антон Страшимиров разказва:

“Турското средище на града беше “Мусалла”. Тя не беше по-обширна от сегашната стъгда със същото име. Но колко живописна беше някогашната “Мусалла”! Две сводести и клонести тополи засенчваха старинната чешма с два буйни чучура. До чешмата стоеше мраморна “мусалла” – просната голяма мраморна плоча върху двете каменни колони. На нея турците опяваха своите по-видни покойници – предаваха ги на “мус-Аллах”, откъдето се беше създало и названието на стъгдата. Под клонатите тополи се редяха ниски маси с дървени столчета: тук бейовете сърбаха кафета, смучеха наргилета и по рамазан пак тук осъмваха със зурни и тъпани. Също и байряма си празнуваха тук, като устройваха в самата стъгда и гюрюш, т.е. борби на пехливани.

По източния ъгъл на стъгдата – мястото на последния хотел “Преслав” – бяха “аджемите” – ниски дюкяни на персийци с понаведени “джамлъци”, които откриваха ками и ножове с украсени дръжки. А ъгълът към сегашното “арменско кафене” се заемаше от “ахтари” – първични дрогерии…”.

Ярослав В. Гочев – варненски краевед и колекционер

“Към края на XIX век “Мусалла” – така са си го наричали варненци – представлявал един многоъгълен площад в центъра на града, в който се събирали много улици. По това време Народният театър още не е бил построен и градската градина е достигала до площада и на това място се е извисявала построената още през 1834 година в мавритански стил голяма чешма, която през 1925 година бе демонтирана и сега се съхранява във Варненския археологически музей. Двуетажната сграда на Варненското градско общинско управление е била най-важната от този площад. Тя е построена към 1870 година при кметуването на Мюлязим Халил Ефенди. Долепена до него е била старата поща. И двете сгради бяха съборени през 1958 година.

Една забележителност на площада бе вековният грамаден кавак пред общината, винаги пълен с птици, които вдигаха голям шум и цапаха минувачите. Може би затова през една късна лятна вечер на 1932 година бе отсечен. Присъствувах на сгромолясването на този величествен столетник, който с голям шум падна на земята.

В края на миналия век, като се изключат само няколко по-солидни сгради, площад “Мусалла” е бил застроен главно с едноетажни сгради, в които се помещавали голям брой кафенета, кръчми, малки гостилници, занаятчийски и търговски дюкянчета.

В тази епоха там оживлението е било много голямо и то през целия ден… Надвечер оживлението достигало своя връх. Тогава кръчмите се претъпквали и черпните следвали една след друга. При хубаво време масите и столовете се изнасяли навън и там веселбите продължавали. Латерната и гайдата са били нередки гости на тия кръчми…”.

Най-посещаваната кръчма на площада била кръчмата “Зарикоста” (сградата на ъгъла на площад “Независимост” и ул. “Д-р Заменхоф”). Защо точно нея предпочитали варненци? Защото собственикът Яни Зарикоста (Зарокоста) предлагал на клиентите си към юзчето ракия шест мезета – “сарделка с лимон, чироз с копър, скаридки, сиренце, бял боб, хайверец”!

За кръчмата разказва Иван Мичев в книгата си “Кореняшка Варна”.

"Заведението било съвсем на завет – до него се издигала само Варненската популярна банка. Мястото имало двор, ограда, ниски стари постройки и няколко сенчести дървета. Пъстра била клиентелата на това заведение. Тук отсядали чиновници, артисти, търговци, занаятчии. Чести посетители били каруцарите, преминаващи през площада и файтонджиите от близката пиаца.

Поради достъпните цени заведението се посещавало и от много работници. Около кръчмата винаги имало шум – на тротоара били ваксаджиите, начело със своя “доайен” бай Апостол. Чевръсто притичвали малките вестникопродавци, предлагайки на висок глас ежедневните вестници “Черно море”, “Варненска поща”, “Варненски новини”. В това заведение се плащали само напитките, а шестте мезета, поднесени на малки дървени чинийки, били безплатни. Точно срещу входа имало голяма картина, представляваща стара Варна, дело на художника Христо Каварналиев. Писателят Йордан Йовков също посещавал кръчмата на Зарикоста…”