Режисьорката ВЕРА НЕМИРОВА и диригентът СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с разказ за мястото на варненския „Фауст“ от Шарл Гуно в творческите им ангажименти от този сезон; новият момент и финият баланс на вече постигнатото в премиерната за тази година постановка на „Фауст“, преди началото на Коледния музикален фестивал на Варненската опера на 22 ноември 2025; търсенето на по-високи интерпретационни нива в съвременното оперно изкуство; творецът като преводач и адвокат на автора; необходимостта от изграждане на фундамент и лично отношение към творбата; ужасяващият военен марш на децата в къси панталони; търсещият човек като жертва на своите страсти и на манипулациите на съвременната мефистофелщина, скрита зад красиви обещания...

Виолета Тончева: Едва ли има по-удачен тандем за българска постановка на операта „Фауст“ от Шарл Гуно, по пиесата на великия Волфганг фон Гьоте, от режисьорката Вера Немирова и диригента Светослав Борисов – двама творци, изтъкнати представители както на българската, така и на немската музикална култура. Но преди да поговорим за спектакъла на Вашия „Фауст“, с който на 22 ноември започва Коледният музикален фестивал на Държавна опера Варна 2025, да проследим творческите пътеки, които Ви доведоха дотук.

Вера Немирова: С шест постановки и общо седем спектакъла този сезон беше един от най-силните за мен. Започнах с постановка на „Krútñava“ (Вихър на душите, сл.) от Eugen Suchon в Словашката национална опера в Кошице, за която получихме две награди „Doscy” 2025 - за спектакъл и за режисура. „Doscy” е словашкият „Оскар“. Следващото заглавие, което поставих в Държавна опера Русе бе световната премиера на съвременната опера „Алма“ от Любомир Денев. Продължих с друга съвременна опера – „Степният вълк“ от шведския композитор Виктор Аслунд по романа на Херман Хесе, също световна премиера във Volkstheater Rostock в побратимения град на Варна в Германия Рощок. И отново дойде ред на класиката с операта „Фауст“ от Гуно в любимата ми Варна с фестивална премиера в Опера в Летния театър това лято. В две вечери излезе премиерата на „Електра“ от Рихард Щраус и „Джани Скики“ от Джакомо Пучини, едно много необичайно решение на екипа на Оперния фестивал в Хайденхайм – предизвикателна комбинация от две семейни истории, едната в трагичен, другата в комичен аспект. Оригиналния декор ще видим през следващата година и в един интересен спектакъл на Варненската опера.

Светослав Борисов: Моят сезон след летния „Фауст“ на Гуно във Варна продължи с премиерата на „Така правят всички“ от Моцарт в Anhaltisches Theater Десау в Германия, където тази година спечелих конкурса за първи диригент и заместник генерален музикален директор. Мисля, че добре се получи, ако се съди по положителните отзиви, в една от които музикалният критик Дитер Шолц пише за мен – цитирам - „Истински щастлив случай – този диригент!“ (усмихва се). Наред с „Така правят всички“ имах и много други ангажименти, с които трябваше да се адаптирам към новата среда.

За последните шест дни дирижирам три различни представления в три различни страни – операта „Бохеми“ в Десау, Германия; Симфоничен концерт с Филхармонията на Грац в Австрия, утре дирижирам във Варна „Фауст“ от Гуно. Тези „совалки“ между разнородни ангажименти в различни страни изискват немалко усилия от всякакъв род, но пък държат артиста нащрек в стремежа му да покрие всички проекти с необходимото внимание и качество.

Виолета Тончева: Логистиката също не е за подценяване в динамичното ежедневие на артиста, в чиято душа редовно се налага да съжителстват няколко души, колко точно, ако попитам с усмивка?

Вера Немирова: Най-малко две (засмива се): „Две души живеят, ах, във моите гърди“, , както казва „Фауст“.

Светослав Борисов: О, да, шизофренията е пълна (засмива се)

Виолета Тончева: За Варненската опера е привилегия нейни постоянни гости да бъдат Вера Немирова, номинирана за Режисьор на годината 2021 в Германия и Светослав Борисов, номиниран за Диригент на годината 2023 в Германия. Варненската връзка колко важна е за Вас?

Светослав Борисов: Много е важна. Освен, че се срещаме тук, с Вера поддържаме контакт и в Германия, често се чуваме по телефона, за да споделяме неща от творческия и личния си живот.

Вера Немирова: Да, говорим си за Господ и за света...

Виолета Тончева: „Самотата е тъжен знак за епохата на изкуствения интелект, който замества разговор с близък човек, замества семейна топлина, дори обич. Това е Мефистофелският принцип“, смята Вера Немирова. А в диригентския си прочит на „Фауст“ Светослав Борисов се стреми да намери „баланса между лекотата на френската музикална форма и тежестта на оригиналния философски заряд в пиесата на Гьоте“. Връщам Ви към тези цитати от интервютата по повод премиерата на „Фауст“, за да кажете как от няколкомесечна дистанция гледате сега на „Фауст“?

Вера Немирова: Имаме нов изпълнител за ролята на Фауст и това води до нови моменти в интерпретацията. Радвам се на такова обогатяване на постановката с интересно творческо присъствие.

Светослав Борисов: Познавам чудесния филипино-американски тенор Артър Еспириту от 2021-ва, когато го поканих за ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Гуно в Германия, а през 2022-ра той пя и във варненската премиера на същото заглавие. Сега ще бъде нашият Фауст и както каза Вера, всеки нов творец обогатява постановката. И въобще всеки нов спектакъл е сам по себе си уникален момент, с чиято музика артистите дишат, пулсират и се гмуркат в емоционалните дълбини на творбата.

Щастлив съм, че фундаментът на „Фауст“, който поставихме в репетиционния процес, е стабилен и сега го надграждаме с нови нива. Оркестърът свири много меко и чувствено, певците се представят добре, на генералната репетиция балансираме с финините настройки. Един голям комплимент за оркестъра на последните репетиции!

Вера Немирова: Вярвам, че нашите музиканти и артисти надграждат постигнатото във „Фауст“, защото харесват творбата. За това ясно говори начинът, по който те толкова пластично реагират на обясненията какво стои зад всяка отделна музикална мисъл. Изграждайки свое лично отношение към произведението, те го изпълват с нюанси и вграждат в него частица от себе си.

Светослав Борисов: Наистина личи, че „Фауст“ им допада.

Виолета Тончева: Научи ли се българската публика да разбира и осмисля по-високите нива на съвременното оперно изкуство?

Вера Немирова: Мисля, че публиката вече свикна с този начин на поднасяне, има дори определено търсене за този тип творчество. Отдавна не разказваме еднопланово историите, не ги опаковаме в музейни дрехи и декори, стремим се да ги осъвременяваме до такава степен, че зрителят да се идентифицира с тези истории, да разпознава себе си в тях. Но от друга страна аз не съм от най-радикалните режисьори, които разбиват буквално драматургията, искам произведението да остане в неговата цялост, да бъде отчетливо и неговите послания да бъдат същите, но преведени на съвременен език В този смисъл виждам задачата си като преводач и адвокат на автора, чийто намерения и внушения зрителят трябва да възприеме със съвременни сетива. Ако разбира се съумееш да му ги поднесеш така, че той да може да ги разчете. Да се прави изкуство днес е много по-интересно, отколкото когато и да било.

Виолета Тончева: Едно от признанията за „Фауст“ е първата награда „ProCultura” за достъп на млади хора до култура, с която се отличава режисьорското решение да се включат деца в известния Марш на войниците във „Фауст“. Деца в къси панталонки, с пушки през рамо, в бодра маршова стъпка на сцената - това наистина действа отрезвяващо.

Вера Немирова: Да, това е доста смела картина, особено в наши дни, когато сме заобиколени от толкова много агресия. В страните, въвлечени във военни конфликти, децата не са пощадени от пропагандата, те се учат да козируват, да маршируват и едва ли не се готвят за бъдещи войници, може би и жертви на бойното поле. И това е ужасяващо! Човек не може да не се стресне, когато види такъв марш и да не си даде сметка какво означава войната, какви последствия носи тя за всички нас.

Виолета Тончева: Кое от всички останали послания би обобщило актуалното звучене на „Фауст“?

Вера Немирова: Това е търсещият човек, който често става жертва на своите желания, копнежи и страсти, подава се на манипулации, изпада в зависимост от многоликия съвременен Мефистофел и обвързаната с него мефистофелщина, скрита зад красиви обещания.

Светослав Борисов: Хубаво го каза Вера, прсъединявам се.