20 декември е една от мрачните исторически дати за морската столица Варна. На този ден през 1949 година Варна е прекръстена на Сталин. Така градът се нарича близо 7 години, след което си връща старото име, което носи от векове.

Това е и единственото преименуване на пристанищния град, откакто той носи името Варна.

Смяната на името се извършва само за няколко дни, а повод е 70-тата годишнина на вожда на СССР. Преименуването на Варна става в бурните и неособено понятни години след Втората световна война, когато държавната и политическата уредба на страната са сменени с нов и коренно различен строй, а навиците на много поколения българи - променяни със замах. Радикално и императивно новият живот променял основни житейски принципи, той именувал и преименувал, давал нови имена и нови стойности на човешките достижения. Един от първите примери в това отношение е град Варна, преименуван на Сталин за слава на Йосиф Висарионович по повод неговата 70-та годишнина, пише в книгата на Николай Савов „Паметниците на Варна".

Самото преименуване станало спонтанно и за няколко дни и за това била създадена организация, която превърнала в празник желанието на част от варненци градът да носи името на Сталин.

На 15 декември 1949 г., три дни преди рождения ден на Сталин, в няколко варненски завода се провеждат масови събрания на индустриални работници, на които единодушно е приета резолюция, с която се настоява Градският народен съвет да вземе решение за преименуване на Варна.

Предложението на индустриалните работници е прието от местната власт още същия ден, с пълно единодушие и бурни ръкопляскания. Чува се и призивът „Нека нашият град бъде вечен, както ще бъде вечно името на Сталин".

Още същата вечер специална делегация отпътува с влак за София, за да занесе приетите документи в ЦК на БКП. На следващия ден ги приема лично секретарят на ЦК Вълко Червенков.

Обявяването на новото име на Варна става на 20 декември с грандиозен митинг на площад „Независимост". Пред възторжени 40 000 варненци тогавашният външен министър Владимир Поптомов прочита постановлението на Министерски съвет и указа на Президиума на Народното събрание за преименуването на Варна на Сталин.

„Вероятно е имало противници на преименуването на Варна. Винаги е имало противници, особено на действията на Комунистическата партия и Отечествения фронт. В началото дори е имало повече съпротива, отколкото след това, в по-късните години. Това е било характерно за целия период след Втората световна война. Много малко са били възможностите на обикновените хора за някаква съпротива", разказва Златка Антова, завеждащ отдел „Най-нова история" в Регионалния исторически музей във Варна.

Новото име Сталин сменя Варна във всички официални документи и на публични места. Йосиф Висарионович става първият почетен граждани на град Сталин, само ден след като древният морски град получава името му.

Твърди се, че поради голямата миграция към града Министерският съвет ограничава приемането на нови граждани в град Сталин. За тези твърдения обаче няма официални доказателства.

Взето е решение за изграждане на паметник на Сталин в цял ръст до колонадата на входа на Морската градина (където днес се намира Слънчевият часовник). Открит е тържествено през 1950 г., с военноморската духова музика и с оръдейни залпове, в присъствието на бъдещия министър-председател Вълко Червенков. Петолъчка от цветя разкрасява района пред паметника, заедно с надпис  "Мир социализъм", също от цветя, разкрива още Антова.

Шестметровият символ от гипс обаче започва да се скапва и през май 1953 г. е премахнат. На негово място се появява нов, с леко променена визия на мустакатия генералисимус, по-елегантен и изискан, и отново загледан към центъра на града.

Междувременно на 5 март 1953 г. Сталин умира. През февруари 1956 г. на 20-ия конгрес на КПСС са докладвани противоречиви за биографията на Сталин неща, с много произтичащи от това последици. Една от тях е Априлският пленум на БКП, след който на 20 октомври Президиумът на Народното събрание издава указ за преименуване на град Сталин на Варна, отбелязва Николай Савов в книгата си „Паметниците на Варна".

Паметникът на съветския грузинец е демонтиран 6 години по-късно, през 1962 г. Акцията по премахването му е проведена посред нощ при изключителни мерки за сигурност от страна на милицията. Гипсовият Сталин поема към стопанския двор на „Паркове и градини", където се разпада и от него не остава нищо, допълва историята експертът по паметниците. Разказът му се базира на споделеното от работник, участвал в среднощната операция, разкри Савов пред Дарик.

За времето, когато Варна е носила името на „Бащата на народите", днес напомнят само стари капаци на канализацията, произведени в град Сталин. Йосиф Висарионович все още е почетен гражданин на Варна. За отнемане на тази титла миналата седмица се обяви общински съветник. Според Григор Григоров, името на съветския диктатор трябва да бъде заличено от книгата за почетните граждани на Варна.

Варна обаче не е единственият град в бившия социалистически лагер, носил името на вожда на СССР. Полският Катовице се казва Сталиногрод от 1953 до 1956 г. Румънският Брашов пък се е наричал Сталин от 1950 до 1960 г.