Коментар: Трябва да забранят гласуването в чужбина. След като някой не живее в България, защо трябва да решава какво ще се случва тук? Не плаща данъци, не плаща осигуровки, а ще има претенции и право на глас! Като гласуват в Народното събрание, да не би да ходят по кулоарите да питат тези, които не са в залата, какъв е вота им. Просто се зачита само гласа на този, който е вътре. Освен това, изборите ще излизат с няколко милиона по-евтино, плащани от данъците на тези от нас, които живеем тук, а не от на тези, които живеят в чужбина.

Коментар: След като човека не знае, че е заразен, как да предупреди? Като ги е страх, преди да започнат да го лекуват, да го изследват!

Коментар: В съда трябва да им вземат показания с техните методи, а като ги осъдят, трябва да ги затворят в Солната яма, при хората, които са разпитвали. Така ще могат на практика да изпитат собствените си методи.

Коментар: Нина, пропусна да включиш в списъка с "окупаторите" и претенденти за собственост върху Крим и прабългарите. Ние като техни преки наследници и правоприемници можем да претендираме за собственост, особено след като днешна Гърция не е пряк наследник на онези гърци, а Рим не съществува. Всички останали са след нас на опашката. Даже има съвпадение в имената на държавите - Велика (Волжка/Воложка) България и Република България. :) Незнам какво чакат нашите иначе много смели политици. :)

Коментар: Изплюха камъчето. Всъщност всичко е "заради повечето приходи”. Жертите по пътя не са човешки същества, а статистически единици "загинали", които служат за оправдание на по-високите глоби. Понеже немогат да си събират глобите, за да вържат сметката, вдигат размера на глобите. 100 глоби по 10лв. са 1000лв., и 5 глоби по 200лв. пак са 1000лв. Само, че в първия случай наказаните са 100, а във втория 5 и работата която трябва да се свърши във втория случай е 20 пъти по-малко. Като глобят 100 човека, народа си казва "Леле, тези не прощават на никого!", а като глобят 5 човека, народа си казва "Пак хванаха последните баламурници, а тарикатите се измъкнаха!". И така всеки разчита, че няма да попадне в "щастливатa" петица и настъпва яко газта. Както е казал един от първите юристи някъде през XV - XVIв., не тежестта на наказанието, а неговата неизбежност има възпиращ ефект.