15 бора са засадени до паметника на Кирил Методий в Охрид. По един за всеки от загиналите на страшния 5 септември миналата година. До дърветата има и паметна плоча. С имената на тези, които се удавиха във водите на Охридското езеро. На паметния ден близките им ще заминат за мястото на трагедията. Ще тръгнат в 4,00 ч сутринта с транспорт, осигурен от Министерството на външните работи. Оттам също ще има представители. Българският свещеник от Пирдоп отец Недко ще отслужи панихида. Ще отидат и оцелелите. Не всички. Само тези, които са се отърсили поне малко от страшния шок. Останалите предпочитат да останат вкъщи. На сигурно, сред близките си. Те още помнят и потреперват от спомена.

Село Антон се е умълчало. Както тогава, на страшния 5 септември 2009 г., когато 15 българи се удавиха в Охридското езеро, след като туристическото им корабче се обърна. В ледените води намериха смъртта си 8 човека от селото, четирима от Пирдоп и по един от Златица, Мирково и Рибарица. Антоновци още не могат да се отърсят от шока. Няма нито един човек от селото, който да не е близък или приятел на някой от жертвите или пострадалите. Спасилите се по чудо още са в стрес. От общо 53-те българи на кораба убиец повечето са от Антон и Пирдоп. Те обаче не контактуват с журналисти. Избягват и съселяните си, които се опитват да им помогнат. И много бавно идват на себе си. "Ох, какво да ти кажа, и оцелелите са живи мъртъвци. Разказват, че още чуват писъците и усещат студената вода", казва жена, чакаща на спирката в центъра. "А какво да кажат дечицата, дето без майка останаха?", продължава жената. Дечицата са Мирослав, който след дни ще тръгне в първи клас, и Гошко, който ще е петокласник. В страшния ден те остават без майка - Мария Димитрова. И досега всекидневно говорят за мама - Гошко по-често, той е голям и осъзнава загубата. Два дни по-рано - на 3 септември, Мария тръгва на фаталната екскурзия. Заедно с приятелите си - Кула и Нонко Маджарови и Славка Иванова. За последно близките им ги виждат живи. Роднини лисват вода пред краката им - да им върви, дават им здравец. Всички са щастливи - успели са да отделят по 150 лв. за екскурзията. Никой още не знае, че ще се върнат в ковчези.

Страшната вест идва на 5 септември. Имената на загиналите още не се знаят, броят им в новините се мени постоянно. Има и спасени. Всеки се надява неговият близък да е сред тях.

Македонският капитан е спасявал хора до последно, разказват в Антон. Последният човек, който е успял да извади от водата, е Марийка Павлова от Пирдоп. Тя е била в една стая в хотела със загиналите Славка и Мария от Антон. В ледените води на езерото жената загубва мъжа си - Павел. Тя остава жива. Смята в деня на страшната годишнина да отиде в Охрид и да подари осветена икона на капитана на кораба. Той е спасил живота й. За останалите е виновникът за трагедията. Те разказват, че заедно с помощника си няколко пъти слизали в машинното и слушали шума. "Значи нещо не е било наред", категорични са хората от Антон. Те обвиняват за всичко алчността. "Всичко е за повече пари, затова си отидоха нашите", се разревава жена на улицата и маха с ръка - не ме питайте повече.

Хората от Антон говорят, че и организаторката на екскурзията Боряна Клюнчева не върви на добре. Била на хапчета, ходела като сянка. Съдът постанови 4500 лв. глоба за жената, която без лиценз за външнотърговска туроператорска дейност организирала пътуването. Антоновци смятат обаче, че по-страшно е другото - мисълта, че може би имаш вина за смъртта на 15 човека.

Хората са добри в беда. Помагат. И познати, и съседи, и бизнесмени. Даже и депутати, споделят хората. Роднините често ходят на гробовете на загиналите. Направили са хубави паметници. Само дето няма кой да им върне най-близките. Панихидата в родината са отслужили преди седмица. За да може в годишнината от най-тежкия за тях ден да се помолят за душите им там, на онова - най-страшното вече за тях място - Охридското езеро.