"Не мога да си простя, че във фаталния ден седнах в колата и преобърнах живота на толкова много хора. Не мога да си простя не само заради близките на загиналия Петър, заради Мануела и нейните родители. Покрай мене пострада и Албена. Присъдата, която ще ми издадат, ще бъде присъда и за нея. А Албена няма никаква вина. Докарах страдания и на нейните, и на моите родители. Те изведнъж остаряха. Най-голямата ми грешка е моята самонадеяност, с която съм живял. След катастрофата животът ми даде много уроци". Това казва Максим Стависки пред вестник "Стандарт", който очаква да разбере дали Върховният съд ще потвърди или отхвърли ефективната му присъда от 2,5 г. затвор.

Стависки казва, че "в началото го е било срам да излиза на улицата... не знаех с какви очи да погледна хората". "Когато започнах да излизам, за учудване срещнах разбиране към моето положение от съвсем непознати. Това ми вдъхва кураж да продължа да живея... моля се Мануела да се оправи. Моля се с Албена и с нашите родители да преживеем всичко това и да продължим напред. Ще бъда благодарен до края на живота си на Иля Авербух, че ми даде работа. Без тая работа изобщо нямаше да издържа. Тя ме спасява от отчаянието, отвлича вниманието ми от черните мисли и ми дава възможност да изплащам дълговете си", казва още той и добавя: Този случай промени виждането ми за живота. Hе може да се говори за оптимизъм в това положение... и за съжаление има необратими неща. Решението на съда ще бъде подчинено на законите и практиката. А последствията остават за цял живот.

Максим Стависки съобщава, че в началото е давал пари на ръка на бащата на Мануела Красимир Горсов, но изведнъж той е спрял да се обажда и променил отношението си към него. "И аз, и Албена сме му давали пари на ръка. Разбирахме колко му е трудно. Той дойде да живее в София, за да бъде близо до дъщеря си. Не можеше да работи, а имаше нужда от пари. Искаше ми и аз му давах. Не съм правил сметката на тия пари. Но все пак съм ги изкарал с труд. Горсов ме е молил да уредя най-добрите доктори за Мануела, да лежи в най-доброто отделение на ВМА. Опитвах да задоволя всяка негова молба. Наложи се да се запозная с докторите, с шефа на реанимацията. Търсех лекарства от чужбина. Но от ВМА ми казаха, че не могат да дават лекарства, които не са регламентирани от болницата. Отделно исках да ми кажат какви са разходите по лечението на Мануела, за да се включа с плащане. От ВМА бяха категорични, че правилникът им не позволява да се приемат пари от частни лица", казва още Максим Стависки и пояснява: В началото с Красимир Горсов се чувахме много често. Интересувах се постоянно за състоянието на Мануела. Изведнъж Горсов спря да общува с мен. Мисля, че някой го е посъветвал да твърди, че аз не искам да помагам, за да бъде кампанията по набирането на средствата по-успешна. В началото на миналата година Горсов спря да ми се обажда и започна да говори по медиите неща, които не съответстват на фактите. Това не означава, че се отказвам от ангажиментите си към Мануела. Ще направя всичко, което е по силите ми, това момиче да оздравее... Никога не съм се надявал да ми бъде приятел. Ясно е, че винаги ще стои на отсрещната страна".