"В първите дни след катастрофата се питах как е възможно този ангел, който ние обожавахме - Максим Стависки, да ни причини такава голяма болка. Харесвахме го толкова много, възхищавахме му се заедно с Мануела, преди да ни блъсне с джипа си". Това са думи на оцелялата в зверската катастрофа на 5 август 2006 г. до град Приморско Йоана Шопова. Тя се вози вдясно на задната седалка в хондата, която световният шампион блъсна с джипа си. Спомените от момента на удара липсват и на тяхно място има бяло петно, но всеки ден Йоана живее с мисълта защо това се случи точно на нея и на приятелите й.

Лятото на 2006 г. било второто, в което тя и Мануела са заедно в Приморско. Двете момичета работели като сервитьорки на едно от плажните заведения, което държат местните братя Антонио и Кристиян. Именно те двамата са от първите, които научават за трагедията и съобщават на родителите на момичетата във Велико Търново. В неделния ден плажът в Приморско бил празен, защото валял дъжд. Заради това двете момичета, заедно с Петър и Валентин, които също работели на плажа, решават да отидат на разходка до Бургас. На връщане четиримата пътуват спокойно до момента, в който срещу тях на последния завой преди Приморско на две гуми изскача джипът на световния шампион. За по-малко от секунда трясъците са приключили и Йоана се вижда цялата в кръв със забита

в ръката ламарина разкъсани дрехи, с дупки от някаква киселина по тях. Оттам нататък съзнанието й изключва и тя не помни нищо. Следващият й спомен е когато отваря очи в бургаската болница и вижда, че се намира в една бяла стая, а на съседното легло майка с дете, което цялото е бинтовано. Йоана сега се мъчи да възстанови всеки един момент от катастрофата, за да разбере точно какво се е случило. Когато се възстановява от раните си, дори отива на самото място до Приморско, за да възстанови част от забравеното. Но и до ден днешен тя не си спомня нищо. Имало е моменти в първите месеци след трагедията, когато Йоана се е обвинявала, че не е на мястото на Мануела или пък че не е направила нещо, за да я издърпа и да я предпази. Сега обаче си дава сметка, че никой не е можел да помогне, а само съдбата се е намесила. "Нямам обяснение защо това трябваше да се случи на нас и защо Мануела трябва да понесе всичко това. Искам да намерим отговор на тези въпроси", казва Йоана, която е била неразделна с Мануела още от детската градина във Велико Търново. В деня на катастрофата родителите на Йоана били на концерт на Слави Трифонов във Велико Търново. Няколко пъти майка й се опитвала да се свърже по GSM-а с нея, за да може тя да чуе част от песните на Слави. Той бил любимец на Йоана и майка й така и не успяла да се свърже, защото детето вече било в болница. От този ден нататък животът на Йоана се преобръща. Тя разделя житейския си път на две преди катастрофата и след това. Приятелката й е вече далече, на лечение в Израел, но въпреки това Йоана всеки ден си мисли, че ще й звънне по телефона и пак ще бъдат заедно, както са свикнали от малки. След сблъсъка сестрата на Йоана се завръща спешно от САЩ, където живеела и се подготвяла да посрещне Йоана, след като завърши средно образование в България. И този план обаче на Йоана се проваля и тя остава във Велико Търново. Момичето си е дало дума, че няма да напусне града, докато Мануела не се върне, за да може да я посрещне така, както тя би очаквала. В първите сто дни след катастрофата Йоана си мислела постоянно, че Мануела ще се върне и двете заедно ще продължат най-прекрасното си лято в Приморско, за да доизхарчат спечелените там пари. После обаче дошла реалността и тя осъзнала, че престоят на Мануела в Израел няма да е кратък. Сега тя не може да се види с приятелката си и единствената й връзка с нея е телефонът. Майката на Мануела слагала слушалката до ухото на дъщеря си и така Йоана й говорела от България. Лекарите казали, че Мануела реагира и се чувства по-добре, разпознавайки гласа на приятелката си. Йоана казва, че всяка вечер сънува Мануела. Най-вероятно и приятелката й в Израел има същите сънища. Може би между тях има някаква телепатична връзка, смята търновката. Майката на Мануела, с която се чувала ежедневно, в момента била много притеснена, защото само на 30 км от болницата се води война в ивицата Газа. В същото време парите за възстановяването на Мануела започвали да привършват. Престоят й там все още бил необходим за пълното й възстановяване. Въпреки че Йоана се е затворила в себе си в началото след катастрофата, по-късно намира сили не само да отиде на абитуриентския си бал, но и да кандидатства и да стане студентка. Колебанието за бала било много голямо, но тя решила да отиде не само заради себе си, но и за да може да покаже снимки на Мануела, след като тя се върне. Двете приятелки от съвсем малки имали планове за балa. Те дори измислили заедно роклите си и планирали всичко за празничния ден. "Мисля, че Мануела няма да ми прости, ако не бях отишла на абитуриентски бал. Тя е много силен характер и лекарите в Израел не случайно казват, че такъв пациент не са имали - с толкова голяма воля за оцеляване".