Днес се навършва точно една година от жестоката катастрофа край река Ропотамо, предизвикана от Максим Стависки. На 5 авуст 2008 г. световният шампион с превишена скорост и след употреба на алкохол помете с хамъра си две коли. На място загина 23-годишният Петър Петров от Сливен. Тийнейджърката Мануела пък изпадна в кома от удара. Година по-късно тя все още е на легло и животът й е в опасност. Стависки бе осъден на 2,5 г. условно с пет години изпитателен срок и 4 г. лишаване от право да управлява автомобил.

"Стандарт" потърси бащата на Мануела - Красимир Горсов, който продължава битката за спасяване на дъщеря си.

- Г-н Горсов, какво е състоянието на Мануела в момента?

- Мануела вече не е в кома. Лекарите имат контакт с нея. Тя се събуди почти на път за Израел. Вече реагира на определени думи. Прави дребни неща, елементарни. Например изпълнява малки команди на английски.

- От колко време Мануела е в Израел?

- Вече 3 месеца. Първият месец изобщо нямаше рехабилитация, тъй като състоянието й се влоши.Мануела имаше много сериозен проблем и реална опасност за живота. Получи бронхопневмония. След като я стабилизираха, я преместиха в клиника по рехабилитация. Сложиха я до стаята на Ариел Шарон. Той също се лекува там. Сега има подобрение, но всичко става много бавно.

- Как лекарите общуват с дъщеря ви?

- Задават й елементарни въпроси. Докторите там я научиха да отговаря на тях с "да" като затваря очи. Майка й Дияна ми каза, че дори вече може да обръща главата си в определена посока. Например доктори й казват: "Мани, обърни се наляво", и тя го прави. Но всичко това изисква огромно усилие за нея. Аз също я попитах последния път, като бях в Израел: "Мими, аз ли съм твоят тати". И тя затвори очи. Така ми показа, че ме позна. Но от два месеца детето ми ужасно страда. Изпитва нечовешки болки. Успокоителните вече не й действат. Тя се гърчи направо от болки. Много ми липсва, но не мога да я гледам така. Изпитвам ужас, страдам много. Все още има голяма отворена рана на гърба от залежаване. Не може да се затвори, въпреки че я обръщат и на другата страна.

- Според лекарите кога тя ще може да се върне в България?

- С точна прогноза не се наемат. Казаха, че, когато дойде време да се прибере в България, ще бъде в много по-добро състояние, отколкото е сега. Но никой не може да каже, че Мануела ще стане и ще ходи и ще бъде същото дете. Това няма кой да ми гарантира. Казаха, че е имало много по-тежки случаи от нея, които са ги изправяли на крака и сега са пълноценни хора. Но психическата ни нагласа е поне година лечение там. Дай, Боже, всичко да свърши по-бързо, защото жена ми страда ужасно. Тя сега е в тежко психическо състояние, дори по-притеснително от това на Мануела. За една година Дияна не е спала повече от 5 пъти извън болницата. И тука, в България, не й се събират повече от 5 дни. Сега лекарите там търсят психолог, който знае български, да говори с нея.

- Съпругата ви не пие ли успокоителни лекарства?

- Не иска да ги пие. Защото я е страх, че ще заспи и няма да чуе Мими

В стаята й има един апарат, който мери кислорода в кръвта на дъщеря ни. Понеже все още има проблем с дробовете, апаратът започва да пищи, когато кислородът падне под нужния минимум. Затова Диди не иска да спи ден и нощ.

- Стависки интересувал ли се е от състоянието на Мануела след заминаването й в Израел?

- Нито сега, нито преди. Последния път, когато разговарях с него, бе на 30 януари т.г. в съда. Тогава той ми каза, че не може да поеме лечението на Мануела и с това разговорът приключи. Стависки съсипа най-хубавите години на момиченцето ми. Той е човекът, заради когато тя не завърши, не беше абитуриентка и пропусна много неща.

Е, аз трябва да съм най-голямото мекотело на света, за да му кажа: "Прощавам ти, няма проблеми!" Моят живот, този на жена ми, на родителите ни, нямат никакво значение. Само Мануела е важна. И това, че ми съсипа живота и нервите, няма значение, но това, което стори на детето ми, няма да му простим никога.

- Колко струва сега лечението на Мануела в Израел и как се оправяте с парите?

- Лечението струва 30 000 долара на месец. Човекът, който ни помага най-много от всички, е Петър Христов. Това е бизнесменът, който направи много за Мануела, за мен, за съпругата ми, изобщо за цялото ми семейство. Без него нищо не можеше да е така. Аз обожавам родителите си, но след Мануела той е човекът, който е в сърцето ми, и цял живот ще бъде така. Просто няма такъв човек. Той не е спирал да ни помага за всяко нещо. Знам, че ако имам проблем, винаги мога да му звънна. Неговият съдружник също много ни помага. Той е в Израел и всяка седмица ходи в клиниката при Мими. Помага на жена ми, разговаря с лекарите.

Двамата ми дадоха дума, че ще бъдат с дъщеря ми, докато се оправи. Петър Христов много пъти е казвал: "Мануела ми е като трето дете". Той има две дечица, които са невероятни сладури. И винаги ми казва така: "Каквото направя за двете си деца, това ще направя и за Мануела." И аз му вярвам, няма такъв човек. Просто няма.

- Следващото дело на Стависки е във Върховния съд на 24 септември. Готов ли си за окончателната присъда, която ще чуеш тогава и ще продължиш ли с делата срещу него?

- Шансът да не го съдя е нулев. Надявам се, че през септември съдиите ще действат адекватно, а не както бургаските. Не знам, там някой нещо помогна ли им, за да решат точно това. Да не вкарат Стависки в затвора, а да го оставят да се измъкне с условна присъда.

- Имаш ли информация за оказан натиск върху съда?

- Не точно, но не съм далеч от тази мисъл, че може и това да е. Аз например свалям шапка на варненските съдии, които дадоха 8 г. затвор на онзи боклук, който уби на пешеходната пътека малкото момче. С баща му Георги сме големи приятели. Водихме два дълги разговора. Знам, че тези присъди няма да ни върнат децата и няма да изтрият станалото, но това е едно психическо удовлетворение. Аз тази присъда на Максим я приемам като гавра с Мануела с нейното състояние. Това нещо няма да го простя. И колкото мога, ще натискам нещата да си дойдат на мястото. Каква е тая държава? Къде са намира това? Аз не мога да разбера. Къде живеем? В Абсурдистан ли!?

- Кога пак ще ходиш при Мануела?

- Не искам да виждам Мануела в това състояние. Липсва ми много, а не искам да отида там! Не издържам на това, което виждам. Когато я боли, тя се гърчи от ужас. Аз не издържам на тази гледка.

- Колко килограма тежи Мануела в момента?

- Беше 30 при последното ми ходене, а замина 36. Тая сериозна болест и проблемът с белите дробове малко я върна назад. Преди катастрофата беше 48 кг при ръст 1,70.

Жена ми сега казва, че е пораснала, аз не мога да повярвам. Но там вече й слагат едни железа на краката и я изправят права. Крепят я, разбира се, защото тя сама не може. Отначало не искаше да става. Изпитваше някакъв страх от непознатите хора. Свиваше се на кълбо и сестрите се чудеха как да я оправят.

- Говорил ли сте с нея досега?

- Мануела знае, че е болна и се лекува в Израел. Знае, че родителите й са край нея и чува майка си постоянно.

- Как се храни?

- Хранят я с една система, която й сложиха в стомаха във Военна болница. Яде определени вещества като протеини и минерали по 300 грама. Три пъти на ден й дават, само че тези триста грама текат по десет часа на ден.

- Мануела отваря ли си очите? Вижда ли някой от вас?

- Следи определени неща. Например снимки на близки и приятели. Ако и показваш някоя снимка и леко я мръднеш, тя си мести очите, следи я.

- Реагира ли, когато ги гледа?

- Когато примерно види някого, когото обича, се стяга цялата.

- Пускате ли й музика?

- Да. Това е част от терапията. Най-добре й действат песните на Марая Кери. Но щом я заболи много, тя не може да се концентрира върху нищо.