Сутрешното заседание по въззивното наказателно дело срещу групата на „Килърите” започна с изслушване на защитната пледоария на подсъдимия Петър Стоянов. Сумиста продължава да си задава въпроси във връзка с разминаванията и „откровените лъжи”, които се намират в кориците на делото – от фазата му на досъдебното производство, та чак до производството пред ШОС.

Стоянов припомни първата си среща с бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, организирана преди да бъде обвинен за убийството на Юри Галев. На тази среща в София той бил поканен, за да представи какви са плановете на новосформираното движение АБВ с лидер президента Георги Първанов. След като отказал да сътрудничи на Цветанов започнала масираната акция срещу него.

На въпроса „Кой скалъпи този процес?”, Стоянов отговаря еднозначно – бившата власт и Цветан Цветанов. Той припомни, че те са му приготвили предварително написани показания за подготвяно покушение срещу Иво Прокопиев, което трябвало да извършат Маргините. Причината за това убийство щяла да бъде, че Прокопиев постоянно „топил” Бойко Борисов в Американското посолство. В опитите си да бъде убеден да подпише тези показания, хората на Цветанов му обяснили, че трябвало да бъде сложена каишка на банкера. Второто, което поискал бившият вътрешен министър от Стоянов било да свидетелства срещу Георги Първанов, но той и това отказал. Според подсъдимия, политическият процес „Килърите” целеше да обслужи личните интереси на Цветан Цветанов и да омаскари редица политици като Г.Първанов, Младен Червеняков и др. Стоянов продължи с това, че чрез лъжи и манипулации трябвало да се внуши на обществото, че Младен Червеняков се е срещал със Сретен Йосич. Сумиста припомни, че политикът все пак завел дело в СРП срещу Боян Джамалов за лъжливите му твърдения, че се е срещал със Сретен Йосич. Едва тогава Джамалов се отрекъл от лъжите си.

Сумиста представи още факти, че процесът е политически и посочи, че той никога не е бил назначаван като съветник на президента Георги Първанов. Въпреки това бившият вътрешен министър продължавал да твърди, че Петър Стоянов бил съветник на президента. Така се внушавало на обществото, че хора близки до БСП са лоши и вършат престъпления.

„Репресиите спрямо мен и семейството ми бяха чудовищни”, твърди Стоянов. „При -20 градуса моите родители бяха държани пред съда в Шумен и това никога няма да забравя”, изтъкна Сумиста и продължи: „Още по време на първоначалното ми задържане аз бях осъден. Цветанов почти всеки ден произнасяше срещу мен присъди от различни ТВ студия и медии. Той мачкаше не само мен, но и съдебната власт. Факт е, че веднага след като бях осъден от ШОС, съпругата на съдията докладчик Димчо Луков и синът му получиха назначения в Шумен и Варна.”

„След тежкия натиск срещу мен, моите съдружници и служители на Федерацията по сумо, управляващите успяха да принудят един зависим човек като Боян Джамалов, който е бивш мой служител, да свидетелства срещу мен”, каза Стоянов. Материалите по досъдебното производство много ясно показвали как е сглобено делото от Валентин Цоновски и Боян Джамалов, кака са били търсени другите „удобни” и „зависими” свидетели, всеки един от които с криминално минало или висящо дело.

Противоречията, които Стоянов откривал в мотивите на ШОС били сериозни и основни. Подсъдимият припомни, че Боян Джамалов отказал да дава подробни показания пред ШОС. Стоянов заяви, че е немислимо както в обвинителния акт, така и в мотивите за присъдата по едно дело да се говори за „неустановен период от време”.

Добавянето на факти и обстоятелство от страна на съдията по делото Димчо Луков, които не кореспондират с това дело също било недопустимо, смята подсъдимият. Като пример той посочи прословутата среща в хотел „Марица” в Пловдив през март 2009 г. Съдията казва в мотивите към присъдата, че няколко дни след като си върнал от Япония Сумиста отишъл в Пловдив за срещата в х-л „Марица”. Стоянов припомни, че няма нито един свидетел, който да твърди подобно нещо, но съдията го представил като безспорен факт. И пак същия съдия твърди в мотивите към присъдата, че според показанията на Боян Джамалов и Лозан Цеков през септември 2009 година Стоянов е бил в България, въпреки, че на съда били предоставени всички необходими документи, че по това време Стоянов не е бил в страната. Стоянов счита, че тези примери свидетелстват само за едно – безпрецедентен натиск върху съда.

Стоянов се спря с подробности на различните обвинения спрямо него, посочени в обвинителния акт и съпостави доказателствата и материалите, събирани за всяко едно както по време на досъдебната фаза, така и в хода на съдебния процес пред първата съдебна инстанция.

За подсъдимия и досега интерес представляват мотивите на съда за създаването на престъпната група на „килърите”. В обвинителния акт този факт се посочва като време в началото на лятото на 2007 година, когато Стоянов привлякъл Драгомир Генов към престъпното сдружение. В него били привлечени и неустановени лица. Стоянов припомни, че Генов по това време е бил ученик и Стоянов не се е познавал с него.

Стоянов помоли Апелативният съд да не взима под внимание протеста на прокуратурата, защото бил изпълнен с противоречия. Той помоли да се потвърди оправдателната част на първоинстанционната присъда и да се отмени осъдителната. „Вярвам, че няма да се наредите от страната за „зависимите” магистрати, поставили се в услуга на един бивш вътрешен министър” и ще вземете справедливо решение, каза в подсъдимият Петър Стоянов и завърши с думите: „Нека истината да излезе, пък ако ще и светът да се срути”.