Кап. Папазов, през последните седмици в Пристанище Варна-изток бяха счупени редица рекорди. Колко кораби се обработват ежедневно и какво е увеличението на обработените товари?

В пристанището всеки ден минават над 25 кораби. В някои дни сме достигали 41, при 33 реални корабни места. Имаме 17% увеличение спрямо миналата година, а вече преминахме 5 млн. тона обработени товари. С тези темпове очакваме да минем 10 млн. тона, което досега не е било постигано. Увеличението е при всички видове товари. Приходите също имат сериозно увеличение. Печалбата спрямо миналата година вече преминава 2 млн. лева.

Обявено е, че ИА”Морска администрация” ще бъде преместена във Варна. Какво очаквате за ДП „Пристанищна инфраструктура“?

Самото преместване – смяна на локацията, не решава проблемите. Децентрализацията е нещо по-различно. Първо да слезе на по-ниско ниво вземането на решения за съответния регион. На местните служби е необходимо да се дадат значителни правомощия за решаване на местните проблеми, във Варна, а не в София. По същия начин трябва да се постъпи и с Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Това е едно предприятие, което в сегашния си вид не бива да съществува. Трябва да бъде създадена една истинска Пристанищна власт, която да е в съвременен вид на управление на пристанищата, като регионалното звено, което ще бъде във Варна, трябва да има възможност да решава проблеми.

Има коментари, че децентрализиране на ДППИ е невъзможно заради наличието на Японския заем за Пристанище Бургас.

Ние нямаме връзка с японския заем. Ние във Варна искаме една голяма част, не цялата, от пристанищните такси, които се генерират от ДППИ тук. Тези суми ще послужат за решаване на въпросите по построяване на нови мощности, за поддръжка на сегашните и за модернизация. Така ще осигурим драгиране на каналите, драгиране на портовете Запад и Изток, за да се достигнат по-големи дълбочини и съответно да можем да обработваме по-големи кораби. Разбира се ние работим много добре с нашите колеги, но те си имат своите проблеми, както ние имаме наши.

Черноморски портове започват мащабни инвестиции за развитие на контейнерните и пътническите терминали. Това ще повлияе ли на работата в Пристанище Варна?

Мисля, че не. Това го показва непрекъснатият ръст, който имаме при всички видове товари. Ръст бележат и частните оператори, които работят на нашата територия. Това се дължи на силната работа на девненските заводи и постоянното привличане на нови товари.

Пътническите кораби не носят големи приходи за Пристанище Варна. Разбира се ние сме направили достатъчно, както виждате посрещаме всички пасажери. Преди дни дори получихме похвала от капитан на пътнически кораб и фирмата оператор за мерките за сигурност по ISPS Code, които бяха взети.

Къде трябва да бъдат насочени инвестициите в Пристанище Варна?

Инвестициите трябва да бъдат насочени главно в обработката на контейнери и зърно. Технологиите ни са много остарели. Бих казал, че Пристанище Варна – Изток е пристанище със затихващи функции.

Какво трябва да се направи за да може портът да продължи развитието си?

Трябва да определим къде ще отидат тези мощности. Сами виждате, че всички се развиват. Пристанището практически не се развива, а се ограничава дейността му, по простата причина, че се казва, че ще затворим и преместим Пристанище Варна – Изток, но без да се казва къде.

Още ли няма решение за преместване на порта?

Няма такова решение, което аз да знам. Направили сме практически всякакви предложения на МТИТС и на общината. Смея да твърдя, че тук проблемите не са в министерството, а в местната власт. А това е най-важният въпрос за Варна.