В нов следствен експеримент 3 г. след трагедията във влака София-Кардам подсъдими и близки на 9-те жертви ще трябва отново да преживеят кошмара от фаталния 28 февруари 2008 г.

Възстановката на трагичните събития е залегнала в указанията на Върховния касационен съд, който върна делото за ново разглеждане в Търново.

Експериментът ще бъде реализиран в първата половина на декември. Все още се стиковат датите, тъй като е задължително да присъстват огромен брой хора и над 10 адвокати, научи “24 часа”.

Безпрецедентната възстановка на събията ще е на гарата в Търново или в Горна Оряховица. Търси се съдействие от БДЖ да композира същия влак с идентични на изгорелите вагони. След локомотива тогава са пощенски, спален вагон и кушет, произведен през 1968 г.

На релсите ще се изсипе целият съдебен състав, прокурор, адвокати, вещи лица, превозната бригада и пострадали, които да разиграят по минути пожара в кушет-вагона.

Основни действащи лица ще бъдат трите свидетелки, които поотделно са известили шафнера Георги Георгиев за пожара в купе №6. Последователността на действията му стриктно по наредбите на железницата ще изпълнява друг, определен от съда, човек.

Целта е да се установи дали за 4-те минути, в които огънят поглъща кушета, а той се изпълва със смъртоносен дим, шафнерът е можел да спаси всички пътници.

“Няма да палим, нито ще хвърляме димки, приемат се заключенията на пожаротехническата експертиза, просто едни хора ще тичат насам-натам, а други с хронометри ще засичат за колко време се е развила фактическата обстановка”, обясниха магистрати.

Съдии определят указанието на ВКС за подобен следствен експеримент като почти неизпълнимо от техническа гледна точка.

“Повече от 30 г. съм в системата, подобно нещо ми се случва за първи път. Не ми се мисли, ако БДЖ решат да поискат пари за предоставянето на вагоните”, протестира ангажиран в процеса. Други се съмняват в смисъла му и казват, че това само ще причини още страдания на близките на загиналите.

“Това указание е лишено от практическа възможност да бъде реализирано. Трябва да е на същото място, с идентичен влак, за да може обстановката максимално да се доближи до реалната ситуация, а това обективно не може да стане.

До каквито и резултати да доведе този експеримент, те ще бъдат с много условности. А когато има условности, няма как да се стигне до обективната истина”, коментира адвокат Васил Василев, който представлява част от близките на жертвите.

В началото на годината Великотърновският апелативен съд призна за виновни за инцидента шафнера на изгорелия кушет-вагон Георги Георгиев и началник-влака Иванка Костадинова.

Те първо бяха осъдени от съда в Плевен съответно на 12 и 8 г. затвор за немарливо изпълнение на служебните задължения, причинило смърт по непредпазливост на повече от едно лице.

Втората инстанция в Търново намали наказанията им до 8,5 и 5 г., но ВКС отмени присъдите като необосновани.

Комплексната експертиза по делото не отговаря на въпроса дали те са можели да реагират другояче в обстановка на пожар, който обхваща целия вагон за 4 минути, пише ВКС в мотивите си.

Върховните магистрати изтъкват, че шафнерът е уведомен за пожара в купе №6 след разрастването му, когато пламъците са обхванали завесите, окачените до тях дрехи на пътуващите, както и част от багажа на пътниците.

Когато Георгиев научил, вагонът вече се изпълвал с дим, който съдържал включително бързо въздействащите и смъртоносни въглероден оксид, хлороводород и циановодород, отделящи се при горенето на органични и неорганични материи, аргументира се съдът.

Трето - според комплексната пожаротехническа експертиза в първите 3 минути след началото на пожара от огъня са били обхванати над 40% от купе №6.

Според експертизата и след проведен за нуждите й следствен експеримент 4 минути след началото на пожара в целия кушет-вагон е била достигната токсичната концентрация на отровните химически съединения, както и на още много други.

Според съда тази информация, събрана при първоинстанционното разглеждане на делото в Плевен, не би могла да довете до извода за вина на шафнера, ако не бъдат установени още няколко обстоятелства.

Следственият експеримент ще трябва да отговори конкретно за колко време оцелелите 3 пътнички са напуснали горящото купе №6 и са изминали разстоянието до служебното купе на Георгиев, за да го информират за пожара.

Колко време е отнело на Георгиев да отиде до горящото купе, за да види какво се случва и да дръпне внезапната спирачка.

Ще се измерват и минутите, за които той е могъл да се придвижи до една от челните страни на вагона и да отключи двете странични врати, като в същото време с викове или чукане по вратите на купетата предупреждава за опасността пътниците. После и да се придвижи до срещуположната му страна и да отвори път за евакуацията, като освободи заключените врати.

Крайната цел на експеримента е да бъде безспорно установено дали сборът от тези времеви отрязъци се вмества в експертно установените 4 минути, през които Георгиев е могъл да пребивава в кушет вагона без риск за здравето и живота си, указва съдът.

Той приема, че при неизяснена фактическа обстановка е осъдена и подсъдимата Иванка Костадинова.

При възстановката ще се изяснява за колко време, след като видяла от пощенския вагон 2-метровия огън, излизащ от кушета, тя е стигнала до него и до каква степен той вече е бил обхванат от пламъците.

ВКС не е съгласен и с постановената оправдателна присъда за тогавашния зам.-шеф на “Пътнически превози” по експлоатацията на спални и специални вагони Георги Иванов.

По делото е установено, че служителите на БДЖ не са обучени да действат в ситуация на пожар, което е било в задълженията на Георги Иванов. Според ВКС долните инстанции не са преценили правилно вината на зам.-шефа на предприятието, който е издал заповедта да се затварят вратите на кушет-вагона с допълнителни щифтове.

Съдът стига до извода, че ако вратите са били отворени, е имало реална възможност да се стигне до спасяване на всички жертви.

На поредния старт на процеса в Търново ще бъде поставена и допълнителна задача на експертите, изготвили пожаротехническата експертиза. На базата на следствения експеримент те ще трябва да отговорят могъл ли е шафнерът с два налични изправни 6-килограмови пожарогасителя да загаси огъня, след като е спрял влака и е разбудил пътниците.

“Изясняването на това обстоятелство е повече от необходимо, защото липсата въобще или липсата на изправни пожарогасители в кушет-вагона сама по себе си не би могла да доведе до ангажиране наказателната отговорност на Георги Георгиев, ако при изправни пожарогасители пожарът би бил неовладяем било поради обема му, било поради невъзможността за престой във вагона”, пише в мотивите.