“Ще се ходи на баня. Хавлии, бурнуси, пещемали, тасове и филдишен гребен се завиват в бохчата, която се пробожда с топлийки. Събличат се по миндерлъците, обуват се налъми, пият вода от шадравана с кипча на синджир, за да не я някой каптиса, турят на кюлхането хавлиите да се топлят, влизат в соуклука и после вътре в хамама…”

Така описва посещението на градска баня във Варна Д-р Петър Скорчев – директор на Варненската бактериологическа и противобясна станция.

В началото на XX век старите турски хамами са заменени с нови, модерни бани, но със запазен ориенталски привкус, пише в архива на Регионална библиотека "Пенчо Славейков".

Силно впечатлени остават чужденците, които посещавайки българските градове, попадат в местните бани. В мъжките отделения на клиентите е позволено да пият кафе и да пушат тютюн; вдига се “гюролтия” от песните и споровете; разнасят се остри миризми (на баня някои ходят и за да се лекуват, като се мажат с всевъзможни мехлеми). Около басейна се разхождат други клиенти, заметнати с бели чаршафи като римски патриции. След банята настава едно честитяване, на което съответно се отвръща: “Да ти се връща!”

А за дамите банята е мястото, където се научават всички клюки в града и се съчиняват скандалите. Там те прекарват половин ден, като похапват от донесените от вкъщи във вързоп лакомства. Пият кафе, приготвено в огнището на съблекалнята, и изстудена в шадраванчето лимонада.

Три са варненските обществени хигиенни бани в началото на XX век.

Най-известна е “Шукри бей хамам” – банята на Шукри бей на улица “Гургулят”. Тя е построена през 1871 година и до 1912 година представлява двуетажна дървена постройка в квадратна форма с оригинални арабски шадравани в двете отделения. Типично за османските бани по нашите земи, зданието разполага с три основни помещения: съблекалня, изолационно помещение и умивалня (къпалня). В центъра на съблекалнята се намира шадраван или фонтан с постоянно течаща вода.

В съблекалнята пред шадравана

Откъм двора има широка порта, през която вкарват дървата за горене. Входовете към съблекалните задължително са два и на различни фасади на сградата, съобразени с традициите на исляма, забраняваща прекия контакт между мъжете и жените на публични места. Първият етаж се ползва от по-низшата прослойка на обществото, а горният етаж е предназначен за богати и високопоставени личности, които разполагат със самостоятелни кабини за дрехите и легла за почивка след къпане.

Друга често посещавана баня е “ески хамама” на улица “Софроний Врачански” близо до пресичането й с улица “Цариброд”. Предполага се, че е построена в началото на XIX век. През 1908 година се стопанисва от две туркини Емине и Хатче. Банята работи до 1926 година.

Третата обществена хигиенна баня е “гръцката баня”, намираща се на ул. “Св. Климент” N 25. Построена е към средата на 60-те години на XIX век със средства на гръцката община. През 1906 година предприемачът Михаил Филипов я откупува от общината и я ремонтира. Той подменя стария водопровод с керамичен, като докарва вода за банята от извора под Ташлъ тепе. Това става във времето, когато Варна е още зле водоснабдена.

Постепенно “гръцката баня” се превръща в най-уредената варненска хигиенна баня. Цялата е в мрамор, разделена е на 5 отделения. Разполага с бърза прислуга и 5 теляци. В банята цари образцова чистота, а цените са общодостъпни.

Освен обикновените топли бани, през 1915 година съдържателят Филипов приспособява и специални морски бани за клиентите си, като ваните се пълнят с морска вода.