На 29 декември се навършват 100 г. от Варненската комуна – първото ляво управление на морския град след Освобождението на България от османско робство, съобщава pogled.info. Тя просъществува само 17 месеца, но допринася много за развитието на града в социално, икономическо и културно отношение. Постига тези резултати в особена обстановка. От една страна, кметът Димитър Кондов и левите общински съветници работят под политически натиск от централната власт, а от друга страна, те са длъжни да се съобразяват с международните рестрикции, дело на Ньойския договор.

Въпреки тежката обстановка, комунарите успяват да постигнат редица успехи. Те са дело на тяхната далновидност, социална отговорност и последователно следване на своите леви политики.

Сред първите неща, които правят е ревизия на бюджета. За предходната бюджетна година той е бил 14,6 млн.лв. Комунарите добре разбират, че това са крайно недостатъчни средства за Варна и изготвят план за действие. Предвиждат въвеждане на прогресивното подоходно облагане – финансова инициатива, която се предлага и приема за първи път от общински съвет на Варна. Второ, с решение от 30 март 1920 г. по-голямата част от разположената край града земеделска земя (цялата от 4 602 дка) става общинска собственост, а приходите от нея влизат директно в общинската хазна. Приет е и един нов налог – такса за посетителите на града през летния сезон (курортна такса), равняваща се на 50 лв./човек. Важно е уточнението, че от тази такса са освободени всички инвалиди и чиновници с под 10 хил.лв. годишна заплата. Предложеният от Кондов бюджет е в размер на малко над 55 млн. лв. След разглеждането му в Министерство на вътрешните работи той е свит до 45,3 млн. лв. Въпреки това, както се вижда и от статистическите данни, Варненската комуна успява да увеличи бюджета на общината цели 3 пъти.

Една от философиите на комунарите е управлението на града да бъде открито и максимално прозрачно. На едно от първите си заседания Общинският съвет взема решение събранията на съветниците да бъдат достъпни за гражданите. Нещо повече, взема се решение да се възстанови издаването на Варненския общински вестник, спрян по време на Първата световна война. Още в бр.1/ 1920 г. е публикувана първата част на бюджета, както и водещите инициативи на местната власт. Сред тях са:

На бедното население е предоставено използването на 70 т. вода месечно на цена от 24 лв., което означава увеличение с 10 т. на потреблението, но на същата цена, а тези с доход до 10 хил.лв – 50% отстъпка на цената;

Създаване на условия, чрез които да заработят няколко дребни предприятия – тухларница, керемидарница и 2 общински фурни;

Откриване на Общински магазин (20 септември 1920 г.). В него да се предлагат стоки от зеленчуковите градини на общината, но на много по-ниски цени.

Надницата на работещите в общинските предприятия да се увеличи, достигайки 35-40 лв., което означава, че тя ще стане по-висока от тази в частния сектор;

Определен е екзистенц-минимум за живота във Варна от 600 лв. (7 200 лв./ година). Тази сума впоследствие се превръща и в минимална заплата за града!

Освен наболелите проблем за този период – глад, безработица и слаба хигиена, Варненската комуна обръща сериозно внимание на образованието и културата в града. Въведено е задължително всеобщо образование за всички деца, навършили 17 годишна възраст, като за тях се осигурява безплатна храна, дрехи, обувки и ученически пособия.

Но може би най-големият успех на Варненската комуна в областта на културата е създаването на Общинска драматична трупа. Тя води началото си с решение на ОС от 17 декември 1920 г. През януари 1920 г. за режисьор на трупата е назначен актьорът Стоян Бъчваров. Представленията се изнасят на сцената на Летния театър, салоните на Коста Ранков и Дружество „Прошек”. Общината определя и цените на билетите – 1, 2, 3 и 4 лв., а в петък постановките са безплатни за бедното население на града.

Това са една не малка част от управленските решения на Варненската комуна. Те са пример за провеждане на една истинска лява политика, на всяка цена и въпреки тежките условия, натискът от страна на правителството и международните тегоби. Политика, обърната към и за хората. Акцентът е обикновения човек, неговите потребности, но не само онези, които задоволяват стомаха му, но и тези, издигащи неговия дух. И сега идват едни от най-важните въпроси, свързани с нашето съвремие. Къде ни скри лявото, „Историйо”? Има ли го в българския политически живот? И най-вече – Къде да го търсим? Дано след приключване на отчетите и изборите в БСП да можем да получим отговори на тези въпроси! Да, знам че надеждата умирала последна, но именно на нея се крепим!