Като „бисерът на Черно море“ определяли немските туристи Варна преди 90 години. Многобройни суперлативи и впечатления за морската столица споделя авторът на статия в голям германски вестник, след като самият той посещава града през 20-те години на миналия век. Поласкани от изписаното местните решават да поместват част от материала в брой на Общински вестник от 1929 година, научи Moreto.net.

“Действително малко са ония места на южните морета, които да представляват в такъв размер всички удобства за първостепенен модерен морски курорт като Варна.“, споделя авторът още в началото. Той описва климатът в града като перфектно съчетание от парещо слънце през деня със здравословни лъчи и прохладни летни вечери.

Плажът определя като чист и грижливо поддържан- „дълъг с километри, който се простира без дълбочини постепенно в морето“. Показва силното си впечатление от големите централни бани, „построени от цимент според последните на техниката, с кабини, освежителни помещения, места за отдих, душове със сладка вода“.

Не подминава и обширните сенчести алеи за разходки по стръмния бряг.

Обръща специално внимание на това, че в града се намират няколко големи хотели с пълен комфорт, „достатъчен и за най-разглезения вкус на средния европеец, многобройни извънредно евтини ресторанти с местна, французка и виенска кухня“. Изтъква, че градът, наброяващ 70 хил. души жители, предлага всякакъв род развлечения и забави.

„Непосредствено над плажа се намира устроената още от цар Фердинанд Морска градина парк, в която три пъти дневно свири военната музика. Грижливи горски алеи, хладни сенчести места с необятен изглед към морето и града, с местни и екзотични гигантски дървета превръщат парка-градина в рядка забележителност. Привечер тук се движи елитът на Варна. На открито се седи в многобройните градински локали под звука на концертна музика, на модерни джаз банди оркестри, танцува се под открито звездно небе или се пие чай, или натурално българско вино. Наблизо кина, турски маанета, кафенета, руски ресторанти, в които руси офицерски дъщери сервират и оркестри с балалайки свирят.“, разказва с възхита още авторът. Допълва, че за търсещите уединение има тихи самотни кътове в близките горички и паркове на горната част на градината, където едва долитат мелодиите на „светска“ Варна.

Описва утрините с голямото стълпотворение от разнородни посетители на плажа.

„Когато буря и дъжд премине, в такъв случай с право морето се нарича „Черно море“, може да се разхождаш без спир по широките, красиви улици на пръснатия град, ако не предпочиташ излетите в близката красива околност. С наслада можеш да се разхождаш по стръмния бряг окичен с лозя по посока на морето към Евксиноград-лятна резиденция на българския цар и по-далеч до „Св. Константин“, който се е превърнал на хотел с голяма градина, където се намират всички български закуски, печени мамули и други мезелъци от българската кухня.“, споделя немският гост на града. Посочва за възможността с малки лодки да се стигне до нос Галата, а по стръмните серпентини до фара.

Материалът разказва още за Девненското езеро, „някога прочуто с изобилни раци, когато е било със сладка вода преди да се съедини към морето в канал. На извора на това езеро някога е лежала старата Варна, Маркианополис на цар Траян. Който иска да направи една здравословна разходка, да не пропусне да посети високия 300 метра хълм Ташла тепе, който дава величествена гледка към морето, нос Галата, града, Девненското езеро и в далечината-Балкана.“

Авторът е категоричен, че Варна е бисерът на Черно море.

„Очарователна е със своя плаж и околност. Когато бавно привикне германският стомах на тежките пшенични царевични сладкиши и на българската закуска „баница“-топло точено със сирене и се свикне с другите яденета от българската кухня, но ако преди всичко се е научил преди всяко ядене да изпие по една сливова ракия или гръцка мастика, с удоволствие продължава пребиваването си с дни и седмици още повече като се знае, че тук 20 най-хубави цигари струват колкото другаде пет средни цигари и че за парите, които у нас се купуват 3 яйца, тук се получава една охранена кокошка.“, завършва преводната статия във варненския вестник.