Тази година се навършват 140 години от основаването на пожарното дело във Варна. По време на османския феодализъм по българските земи са възниквали често стихийни опустошителни пожари. Има сведения, че само през ХІХ век в България са възникнали около 140 опустошителни пожара, засегнали цели населени места.

През август 1854 г., по време на Кримската война, във Варна избухва голям пожар. Градът бил застрашен от пълно унищожение поради опасност от експлозия на боеприпасите в барутния погреб, научи Moreto.net.

След Освобождението на България през 1878 г., при изграждането на обществените институции и новата администрация, организирането на противопожарната охрана на селищата се възлага на общините.

На 19 декември 1878 г. по инициатива на тогавашния кмет Велико Христов се взема решение да се устрои пожарна команда. Закупуват се 2 ръчни помпи (тулумби) и принадлежности, към тях.

В началото се използват 36 хамали под ръководството на един старши без заплащане.



По време на управлението на българския общественик публицист и книжовник Кръстьо Мирски, който е кмет на Варна от 1879 до 1890 г., градският архитект Сава Димитриев подготвя проект за пожарна кула с часовник (сега до Филиала на Драматичния театър). Условието било кулата-наблюдателница да е с височина 24 метра и да е изградена цялата от камък. От там дежурните пожарникари наблюдавали за избухването на пожари.

При възникване на огнена стихия, огнеборците подавали сигнал чрез стрелба, биене на камбана и издигане на знамена с различни цветове, а нощем боравели с фенери с различни светлини. Пожарникарите поставяли помпите на гърба си и тичали към горящата сграда.

На 25 октомври 1893 г. е приет първият правилник за вътрешния ред на Варненската пожарна команда. Закупени са нови маркучи и помпи от чужбина, а противопожарната охрана е снабдена с телефон.



През 1900 г. се създава конно отделение и помпите се поставят на специално приспособени каруци. Назначават се щатни пожарникари в състав: командир, помощник командир, старши пожарникар и 21 пожарникари. В тяхна помощ са каруците на сметоносни коли, които при пожар впрягат коня в двуколката-водоноска и препускат към пожара.

На 14 септември 1905 г. в гр. София се провежда Първият конгрес (събор) на пожарникарите. На него присъстват командири от цялата страна, които обсъждат важни въпроси за бъдещото изграждане на противопожарните служби. От тогава на тази дата, българските пожарникари честват своя професионален празник и до днес.

През 1926 г. са закупени първите два противопожарни автомобила „Фиат“. Те са от открит тип, в които пожарникарите се возят отстрани, закачени с колани.

През 1934 г. се изгражда нормативната основа за устройството и функциите на професионалните доброволни пожарни команди. Приема се Правилник за организацията на противопожарната охрана в страната, Наредба-закон за селските общини и Наредба-закон за градските общини.

На 15 март 1946 г. за първи път в България се създава държавно противопожарна организация в системата на МВР.

В периода 1934-1944 г. се създава функционален модел на професионалната пожарна служба по европейски образец. Организират се курсове за пожарни ръководители, както и курсове за обучение на водачите на пожарните автомобили. Учащите се младежи се запознават с пожарното, санитарното и газово дело.

Провеждат се демонстрации, изнасят се беседи по радиото. Агитационно-разяснителната дейност и обучение на населението се провежда както във Варна, така и в целия регион.