В началото на поредния ден от процеса, станал известен като делото срещу групата на „Килърите”, всички страни, представени в процеса изразиха становище, че нямат нови доказателствени искания, желаят да се приключи съдебното следствие и да се даде ход на съдебните прения. Съдът счете, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, затова приключва съдебното следствие и дава ход на делото по същество. Пледоариите започна прокурор Ася Петрова. Припомням, че тя внесе допълнение от 100 страници към протеста на Шуменска окръжна прокуратура срещу присъдата на ШОС в частта, в която са постановени оправдателни диспозитиви по отношение на присъдата за убийството на търновския адвокат Петър Лупов. Припомням, че ШОС призна вината на Петър Стоянов и Георги.Вълев като подбудители за това убийство и ги оправда заедно с Петър Атмаджов да са били помагачи за същото престъпно деяние. Прокуратурата счита, че двамата подсъдими са и подбудители и помагачи. Прокуратурата счита, че има достатъчно доказателства, които установяват и ролята на помагач на бившия полицай Петър Атмаджов, който е бил служител във фирмата на Вълев. За тази теза обвинението има три групи доказателствени източници. В тях се очертава ролята и участието на всеки един по приемането на поръчки – и до практическото изпълнение. Прокуратурата настоява, че лидерът на престъпната група П. Стоянов е лицето, което е приемало основно поръчките за изпълнение. Установено с много доказателства било, че той не само е бил подбудител, но е участвал активно и в дейността по подготовката за реализирането на конкретни поръчки. П. Стоянов се е ангажирал и с набавянето на необходимите средства за престъпните деяния. Свидетелски показания посочват, че при убийството о на Борислав Георгиев лично Стоянов е осигурил автомобила, с който са се придвижвали извършителите на убийството. За същото убийство пак Сумиста е обезпечил патроните, с които е извършено престъплението. Стоянов е осигурил и взривното устройство, което е следвало да бъде използвано при взрива на автомобила на търновския адвокат. Петър Стоянов е бил лицето, което е създавал организация по набавянето на т.нар. „преки телефони”, с което се е осъществявала комуникацията между лицата, извършвали престъпната дейност. Според държавното обвинение, анализът на всички доказателства по категоричен начин установява ролята му за разпределение на задачите, в предварителната дейност по създаването на организацията за престъплението, т.е. и подбудител и помагач за престъпна дейност. Втората група доказателствени източници на прокуратурата, са свързани с побоя над търновския адвокат, с подготвения, но неосъществен взрив на автомобила на Лупов и с убийството му.

Мотивът бил само един – казуса Тракия Банк и нереализираните финансови претенции на Георги Вълев. Затова и безспорният подбудител и поръчител за това убийство е подсъдимият Вълев. Най-голяма тежест прокуратурата отдава на свидетелските показания на Боян Джамалов. Той разказва, че по поръчка на П.Стоянов отива във В.Търново, за да се срещне с икономическия съветник на Г.Вълев и да получи указания, кой трябва да бъде „наказан”. Същият свидетел представя всички действия във връзка с престъпните посегателства над Петър Лупов. Според обвинението тези показания са източник на преки доказателства за действията на П.Стоянов както за подбудителството, така и за помагачеството при убийството на търновския адвокат. Други свидетелски показания, тези на Лозан Цеков прокуратурата също цени като преки доказателства за комуникацията между Сумиста, Вълев и Васил Костов във връзка с цялостната подготовка на убийството на Петър Лупов. Цеков е предал на Атмаджов първият транш от парите за убийството на Лупов. Вторият транш от парите са предадени от Радослав Димитров на Петър Атмаджов в Пловдив, за да бъдат предадени на П.Стоянов. Свидетелските показания на Пламен Лаков са друг източник на преди доказателства за престъпните намерения на Г.Вълев по отношение на адвокат Лупов. Лаков твърди в показанията си, че Вълев настоявал пред него да приеме поръчката и да убие Петър Лупов. Вълев обещал съдействие, а Петър Атмаджов щял да подпомогне локацията на престъплението. За тази поръчка Лаков щял да получи 25 000 лева, но ако откаже, срещу него щяла да се изправи групата на „Сумиста”.

Това са показания, които според прокуратурата дават доказателства за упражнения колосален натиск спрямо Лаков да убие търновския адвокат. След като Лаков отказал, последвали заплахи от бившия полицай Атмаджов, чиято цел била да осигури мълчанието на Лаков. За оказания му натиск и затова, че Лаков се страхува за живота си заради заплахите от Георги Вълев и Петър Атаджов има и други свидетелски показания – тези на полицейски служители от В.Търново, пред които се е жалвал Лаков. Репресията спрямо Пламен Лаков била денонощна и се упражнявала от Вълев и Атмаджов. Финалът на целия натиск, който имал за цел да притиска свидетеля е с поръчаният му от Г.Вълев на Сумиста побой. Свидетелските показания на Георги Петков установили, че по поръчка на Сумиста, той пристигнал в В.Търново, посрещнал го Атмаджов, показал му дома на Пламен Лаков и автомобила, с който се движи.

Петков свидетелствал, че и друг път изпълнявал поръчки на Петър Атмаджов. Прокуратурата няма никакво съмнение за помагаческите функции, изпълнявани от Петър Атмаджов по поръчение на Георги Вълев. И за убийството на Румен Рачев, прокуратурата настоява, че Стоянов е не само подбудител, но и помагач. Действията на Стоянов по предоставянето на информация за адреса на Рачев в Шумен, на информация кога той ще бъде в болницата, която посещавал след операция, прокуратурата определя като форма на интелектуално помагачество. Стоянов, Васил Костов и Владимир Филев като физически извършител на убийството на Рачев са имали интензивна комуникация помежду си това е установено от движението на мобилните клетки. За държавното обвинение по безспорен начин е установен и фактът на извършване на палежа на автомобила на Петър Лупов, на съществуването на извършител и достатъчно факти за участието на Петър Стоянов. на Георги Вълев. и на Петър Атмаджов като подбутители и помагачи. Основният свидетел и за това обвинение отново е Боян Джамалов, който разказва, че поръчката дошла от Петър Стоянов, който пък бил помолен от Вълев да”накаже” адвоката заради нерешените финансови въпроси по казуса Тракия Банк. Георги Петков и Боян Джамалов обаче не изпълнили задачата и поръчката за полежа на автомобила на търновския адвокат била възложена на други. Установена е и цената на тази „поръчка” – 5000 лв е платил Вълев на Петър Стоянов за палежа на автомобила.