На 31 март 2010 г. Върховният административен съд (ВАС) постанови определение в полза на СОПА и ПП Зелените по административното дело срещу Областния управител на Варна и по конкретно срещу заповедта на бившия областен управител Христо Контров за определянето на купувач без търг и конкурс на 122 дка от крайбрежната ивица и Морската градина на Варна.

Междувременно се установи, че сегашният областен управител Данчо Симеонов също се е включил в сделката с анекс към договора за продажба, за да поправя грешките на Контров.

Делото е върнато на Административен съд Варна за преосмисляне на понятието „правен интерес на заинтересованата общественост” по смисъла на Орхуската конвенция. Предстои ново разглеждане на делото и се надяваме този път да се даде ход по същество, за да се разгледат закононарушенията в сделката и да се постави началото на края на незаконното разграбване на обществената собственост с нередовни сделки.

През изминалата седмица към делото на страната на жалбоподателите СОПА и ПП Зелените започнаха да се присъединяват още граждански организации и отделни граждани, за да отстояват правото си да оспорват прахосническите действия на властта. Сред новите жалбоподатели са Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР), гражданско сдружение Зелена Варна и носителят на грамота от Програма достъп до информация Николай Цветков.

Определението на ВАС посочва следните нарушения на Административен съд Варна:

Крайният акт на административния орган, в случая заповедта на Областния управител Христо Контров, с който се определят условията и параметрите на договора, сключен с „Холдинг Варна” АД, е индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по реда на административното правораздаване. Признаването на правото на инвеститор с издаден сертификат за инвестиция от клас А да закупи имот при предвидените преференциални условия също съставлява индивидуален административен акт. Като е стигнал до друг правен извод, Адм. съд Варна е постановил незаконосъобразно и необосновано определение.

ВАС приема, че не е налице основанието по чл.158, ал.3 от АПК за прекратяване на производството по делото по доводите на Адм. съд Варна. В случая съдът неправилно е указал на жалбоподателите, че за подадената от тях обща жалба следва да внесат два пъти такса в размер на 10 лв. Актуалната съдебна практика на ВАС е при подадена една жалба срещу един административен акт да се дължи държавна такса в еднократен размер, независимо от броя на жалбоподателите. При това положение неправилно съдията докладчик Борислав Милачков от Адм. съд Варна е указал и на двамата жалбоподатели да внесат държавна такса - всеки един от тях в размер на 10 лв.

Според ВАС, Адм. съд Варна е подходил съвсем формално към въпроса за наличието на правен интерес, приемайки, че след като жалбоподателите не доказват вещни права по отношение на Алея първа, те нямат личен и пряк интерес от оспорването, поради което жалбата им е недопустима. В същото време Адм. съд Варна не е изложил мотиви защо не приема обстойните доводи за правен интерес, изложени от жалбоподателите. С оглед мотивирания от тях правен интерес, съдът е следвало да събере доказателства относно това дали СОПА и ПП Зелените – МО Варна са субект – „засегната общественост”, комуто са признати права на оспорване по Орхуската конвенция. Тази Конвенция е ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 октомври 2003 г. Съгласно нейния член 1, „За да допринесе за защита на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние, всяка страна гарантира правата на достъп до информация, участие на обществеността при вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда в съответствие с разпоредбите на тази конвенция”. За постигане на тази цел, в чл.9 т.2 от Конвенцията е регламентирано задължението на всяка страна в рамките на своето национално законодателство да осигури на членовете на заинтересованата общественост достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законовоустановен независим и безпристрастен орган, за да оспорва по същество и от процедурна гледна точка законността на всяко решение, действие или пропуск.