Енергоразпределителните дружества, които предизвикаха народното недоволство с високите януарски сметки за ток, изобщо не се церемонят. Всеки ден в медиите се появяват информации за хора, на които им е бил спрян тока, защото не са си го платили. Всички до един заявяват, че не са платили, защото не могат. Нямат пари, просто средствата в семейния им бюджет не са достатъчно, за да покрият високите сметки. Други пък са отложили плащането във времето. Единия начин е чрез жалба за проверка на електромера. Така енергото не може да спре тока, докато не мине проверяващата комисия. Другия начин е с искане за разсрочване на януарската сметка, което временно отлага проблема.

Монополите не се трогват особено от протестите. Това са огромни международни компании с големи ПР машини, които са подготвени за всякакви кризисни ситуации. Трошенето на стъклата на офисите на дружествата, подпалването им и т.н. не ги спира да дръпнат шалтера на всеки, който не си плати сметката. Информациите за намаленията на февруарските сметки пък са върха на наглостта. Намаления няма, защото цената си е същата. Просто отчетния период е по-малък. Също и консумацията на еленергия е по-ниска.

Народа си протестира, а монополите си прибират парите. Сега ще има някакво символично намаление на цената, но докато мине закона през парламента, докато се завърти административната машина и ще стане пролет. Това ще е в графата „допустими загуби“ за енергодружествата. Недопустимите са да изтърват пазара, в който са монополисти.

Заради това те нямат интерес ежедневните протести да са само и единствено срещу тях. Далеч по-добре им е хората да искат оставките на властимащите, да искат свикване на Велико народно събрание, да искат нова Конституция и т.н. Да, има и искане за национализация на ЕРП-тата. Никой властимащ обаче няма да пристъпи към това. Нито задаващият се служебен кабинет, нито който и да дойде на власт след изборите. Дори и да е Волен Сидеров.

Вече ще станат 20 дена от старта на протестите срещу монополите. На тях обаче им трябваше много по-малко време за да изместят гнева на народното недоволство от себе си към някой друг. Както става във Варна. Сега всички национални медии и повечето от местните твърдят, че протестите са срещу кмета Кирил Йорданов и че цяла Варна иска неговата оставка.

Колко удобно за монополите! Чудили ли сте се понякога, защо по националните телевизии се въртят техни реклами. Защо изобщо се рекламират? Нима можем да избираме между няколко доставчици на ток? Не! Защото рекламите са легален начин за наливане на пари в медиите. А в националните – на много пари.

Заради това репортажите от Варна във всички новинарски емисии твърдят, че хиляди граждани излизат на протести за да искат оставката на кмета. В същото време, примерно в понеделник вечерта, на протест излязоха не повече от 500 души. Повечето от медиите ги надуха до 1000-2000. Не повече от 20-30 души подемаха скандиранията срещу кмета. В новините обаче информацията бе, че 2000 недоволни варненци искат оставката на Кирил Йорданов. Камерите не заснеха или не показаха дрогираните младежи, които едвам си стояха на краката на стълбите пред общината в края на протеста. Но пък заснеха 20-30 човека, които бяха нарочени за провокатори, защото надували силно тромбоните и заглушавали скандиранията за оставката на кмета.

Всъщност основното скандиране срещу Кирил Йорданов е - „Киро – к*рво“. То идва от агитка младежи, които на вечерните протести са няколко десетки, а на неделните набъбват до няколко стотин. Според телевизиите това е цяла Варна или поне целия протест. В най-лошия случай няколко хиляди души, до десетки хиляди през уикенда. Обаче 20-30 провокатори с тромбони ги заглушили. В същото време основният плакат, който развяват тези хора е срещу монополите. Другите са срещу бившият футболист Иван Петров, който се води за лидер на варненските протести. Същия, който по митингите заклеймява партиите и вика, че те нямат място на протеста. А е участвал на избори и като кандидат за общински съветник, и като кандидат за кмет. Естествено с различни партии зад гърба си.



В неделя Иван Петров изригна срещу младежите организатори на протестите в страницата срещу монополите във фейсбук. Думите му бяха - „Ще ви спра фейсбука“. Недоволството на бившия футболист бе породено от критиките към него в социалната мрежа. Сега, групата протестиращи, които вдигнаха плакати срещу него, бяха заклеймени като провокатори.

Благодарение на националните телевизии цяла България вече знае, че Варна протестира срещу своя кмет и иска оставката му. Оставки са били подавани и преди, ще се случва и в бъдеще. Няма нищо необичайно в това. Ако се случи сега, телевизиите ще обявят победа за протестиращите срещу кмета. Самите протести ще останат в историята като победоносни. През това време енергото ще спре тока на всеки, който не си плати. Но това ще е цената на победата. Който си плати пък все някак ще свърже двата края. Къде в по-голяма мизери, къде в по-малка. И така някъде до пролетта, докато приходите в семейния бюджет наваксат големия януарски разход за ток. С времето това ще отмине, защото сме устроени така, че да забравяме лошите неща. Ще се помни победата срещу Кирил Йорданов.

Монополите и сметките им ще са си същите или козметично намалени. Доходите на гражданите ще са все така ниски и мизерни. Политиците ще управляват... и така до следващите протести.