Изтичане на информация. Това е основната причина за драстичния скок на тока с близо 14% от 1 юли, твърди енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Според него грешката е, че още в началото на май от ДКЕВР изтекла информация, че преференциалните цени на електроенергията, изкупувана от фотоволтаиците, ще паднат от 1 юли средно с 50 на сто. Това довело до непредвидено поведение на инвеститорите, които започнали надбягване с времето, за да изкарат спешно Акт 16 за соларните си централи преди 30 юни. Целта била да хванат високите изкупни цени от стария регулаторен период, които бяха между 485 и 760 лв. за МВтч. Така, само през последните месец-месец и половина, Акт 16 получили около 350 МВт фотоволтаични паркове. Цената на изтичането на информацията е 2,8 млрд. лева, които всички ние трябва да платим през следващите 20 години, изчисли проф. Тасев. Тя се получава от разликата между старата и новата цена на тока, умножено по средната годишна разполагаемост на фотоволтаиците от 1350 часа по 20 години.

Докато ние плащаме тази цена обаче, някои държавни чиновници, участвали в спешното узаконяване на тези прескъпи 350 МВт соларни мощности, вече се радват на комисионите, получени за нечестивите сделки. Може би е редно

ДАНС да провери

дали не са се увеличили екскурзиите на държавни чиновници към о. Бали, още повече че имаме трагичен опит от Петолъчката. Защото проблемът е, че една немалка част от калкулираните в новата цена на тока 350 МВт мощности реално не работят. Според експерти част от инвеститорите са си платили под масата, за да получат Акт 16 за централите си преди 30 юни, което им дава правото да продават електроенергия през следващите 20 години на старите, 2 пъти по-високи цени. Така че с новите мощности реално България е изпълнила задачата да изгради 600 МВт фотоволтаични централи 8 години предсрочно.

А новите, значително по-ниски преференциални цени, на които ще бъде изкупувана електроенергията след 1 юли, на практика ще погаси инвеститорския интерес към изграждането на соларни централи, прогнозира проф. Тасев.

Кое доведе до този бум на инвестициите във фотоволтаични централи у нас? Всичко започна с приемането на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници през 2007 г. Този закон създаде законодателната рамка, която наистина предизвика див инвестиционен интерес. Така изведнъж в България се появиха маса компании от САЩ, Китай, Южна Корея, Испания и т.н., готови набързо да налеят маса пари в нови слънчеви централи. Причината е, че енергията от ВЕИ, и особено от фотоволтаиците, е скъпа и поради това - непазарна. Целта на закона беше да задължи НЕК да изкупува енергията от ВЕИ, макар и

около 20 пъти по-скъпа от тази на АЕЦ

"Козлодуй", и то за 25 години напред. Този закон уж беше сътворен да отговори на изискванията на ЕК, но реално повтори сключените от правителството на Иван Костов дългосрочни договори за изкупуване на тока от "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал". Именно този закон създаде законодателната рамка, която предизвика голямото инвестиционно надбягване в строителството на соларни паркове у нас. Високите изкупни цени стимулираха големите производители да усъвършенстват соларните модули, чиито цени паднаха. Това намали разходите на инвеститорите, въпреки че високите изкупни цени останаха валидни.

Големият инвестиционен бум веднага беше констатиран и още на 22 януари 2010 г. проф. Атанас Тасев публично обясни, че е крайно време той да бъде регулиран. Това стана повече от година по-късно, със Закона за енергията от възобновяеми източници. Той реално започна да регулира инвестициите във ВЕИ, като намали срока за изкупуване на енергията от тях от 25 на 20 години. Той обаче послужи като сигнал за инвеститорите, които побързаха да направят вложенията си максимално бързо, за да хванат последния влак на високите преференциални изкупни цени, пък макар и за 20-годишен период. Последният отзвук от този бум беше през май и юни тази година и именно той доведе до поскъпването на тока с 5% над първоначално заложеното от ДКЕВР.

Именно тези два закона и високите до 30 юни 2012 г. изкупни цени, валидни за 20 години напред, доведоха до предсрочното изпълнение на квотата от 600 МВт фотоволтаици, смята Тасев. Той даде за пример Англия, която заради високите цени на соларните панели е решила да не инвестира във фотоволтаици до 2015 г. След тази година богатите страни като Англия ще си построят фотоволтациите на цени, 5-6 пъти по-ниски от тези, на които ние си ги монтирахме, коментира Тасев.