Визитка: Д-р Петър Янков е председател на Българското дружество за защита на птиците. Завършил е Биологическия факултет на Софийския университет, специалност екология. Защитил е дисертация „Птиците на София”. Работил е 12 години в БАН - до 1988 година, когато става един от основателите на БДЗП и работи за него до днес. Два мандата (колкото е максимумът) е бил представител за Източна Европа в управителния орган на Световната организация за защита на птиците Bird life international

- Господин Янков, през миналата седмица вятърните перки край Калиакра убиха рядко срещан у нас белоглав лешояд. Как се отразява изграждането на ветропаркове в този регион върху птиците и природата?

- Не може да се говори по принцип за изграждането на ветропаркове, защото от изключително важно значение е мястото, където се правят. Има места, където ветропарковете са чудесни. Ние си даваме сметка, че ветроенергията е антисоциална. Като „чиста енергия” тя се изкупува на по-високи цени, които държавата взема от своите граждани. Енергията, получена от ветрогенератори, означава по-високи сметки за ток. Според нас е много по-добре да се пести чрез слънчеви панели. Държавата може да стимулира всеки, който желае да постави на блока или къщата си слънчеви панели. По този начин сметките на всеки ще бъдат по-малки, а екологичният ефект вероятно е по-висок от ветрогенераторите. С вятърните генератори богати стават единици, а със слънчевите панели обикновеният човек спестява пари. Във Великобритания, която е далеч по-мъглива от България и има твърде малко слънчеви дни, британското правителство плаща 25% от цената на всеки панел, за да се намаляват сметките за ток. Това е въпрос на държавна политика и няма нищо чудно в българския избор, като се има предвид какви бяха предишните правителства.

- Какъв е проблемът при изграждането на ветровите централи у нас?

- Нашето дружество е против вятърни генератори да се поставят на неподходящи места. По ирония на съдбата повечето генератори, които вече са монтирани, стоят на възможно най-неподходящите места. Те са на най-критичните точки по пътя на птиците. В района на Калиакра е единственото място на българския бряг, където бреговата ивица, която върви в посока север–юг, се обръща и става запад–изток. Затова има истинско „задръстване” на птиците. И точно там нагъсто са разположени ветрогенератори. Досега са вдигнати над 300 перки, пресичащи пътя на птиците в редове, а е планирано да има повече от 700. Повечето перки съществуват на ръба на закона. Компания, която оперира с милиони и може да плати за всяка конструкция по милион и половина евро, няма никакви проблеми да купи учени, които твърдят, че не съществува миграция на птици. И това се случи при опита за първия парк край Балчик. Когато дойдоха специалисти от чужбина, се хванаха за главата, защото мястото е такова, че птиците буквално се блъскаха в тях.

- Кой е виновен в такъв случай за неправилния избор на място за ветропарк?

- За съжаление ключовата роля в този момент беше на държавата. След 2000 г. България беше безстопанствена територия, нямаше правителство, а съвсем други структури, които се наричаха по този начин. Ако тогава имаше държава, нещата се решават лесно. Ние предлагахме да дадем на чиновниците данните си за миграцията на птиците, които имаме от десетки години назад, да направим и професионална карта за движението им, а когато дойде инвеститор, да му се каже – изберете си къде ще издигнете перките, без да засягате местата, посочени от учените. Правителството в момента е в изключително трудно положение, защото страната ще подлежи на наказателна процедура заради това, което е наследено от предишните две правителства специално за Калиакра.

- За кое точно очаквате, че може да бъдем санкционирани?

- Заради Калиакра, понеже там беше най-голямата територия, предложена да влезе в „Натура 2000”, и беше отказано. Точно там сега е убит лешоядът.

- Колко птици годишно загиват от перките?

- Не бих се ангажирал с точна цифра, защото това е труден за изследване въпрос. Всеки собственик на перки прави достъпа до тях невъзможен. В същото време се наемат хора, които трябва да събират убитите птици. Точно на Калиакра перката уби бухала от двойката, която наблюдавахме десетки години, и дори идваха британски, холандски, немски и други екотуристически групи, за да я гледат. Колеги случайно намериха бухала, а местните разказваха как редовно има умрели птици под перките. На Калиакра става ясно за убитите птици само когато са едри - като белоглавия лешояд, като розовия пеликан и др. подобни. Крилото на белоглавия лешояд беше на 300 м от тялото, а от малките птици, ударени от крилото, буквално не остава нищо. Според публикации в британската преса перките заглушават радарите – наземните и въздушните, което на практика означава, че самолет, който влиза в района на ветрова централа, в един момент изчезва от радарите. Ако това е вярно, органите, които се занимават с националната сигурност, трябва много внимателно да преразгледат ситуацията и да премахнат, ако е наложително, перките, които пречат.

В момента се планира само на двайсетина километра от Козлодуй изграждането на ветропарк. Ако тези съоръжения заглушават радарите толкова близо до атомната ни централа, аз не бих се чувствал спокойно. Доколкото ми е известно, вече има интерес от службите, които се занимават с националната сигурност, към ветрогенераторите. Надявам се, че нещата ще си дойдат на мястото.

- Земеделското министерство направи закон, който забранява изграждането на ветропарковете в плодородни ниви.

- Ветропарковете имат негативно влияние не само за птиците, но и върху други елементи от природата. Земята обаче е най-видимият. Собствениците навлязоха в нивите, застлаха ги с чакъл и си вдигнаха перките. Ние често работим със земеделски стопани, защото част от работата на нашето дружество се състои в подпомагане на природосъобразното земеделие. В края сме на проект, с който подпомогнахме няколко забравени от всички общини в развитието на животновъдството и земеделието. Отидохме при хората и им дадохме информация на какво имат право от европейските фондове. Става дума за парите, които са за биологично земеделие и са пряко за хората - те не могат да отидат на друго място и за други цели. Нашата изгода е следната – някои от най-редките птици в България, като царския орел, ловния сокол и други, изчезнаха на места, защото няма домашни животни, които да излизат на паша. Ливадите обраснаха и изчезна лалугерът, с който се хранят хищните птици. Това е висшият пилотаж в съвременната природозащита. Средствата по нашия проект, които бяха 1 млн. долара, в по-голямата си част отидоха, за да си купят хората животни, да си увеличат стопанствата и да си оправят кошарите. Месеци наред те се чудеха каква е уловката, но в момента има нови общини, които искат да се включат в инициативата. В първата част на проекта участваха Пазарджик, Стамболийски, Кричим, Годеч, Своге и районът на Бесапарските ридове. След това преминахме в общини Берковица, Георги Дамяново и Чипровци.

- Грозят ли ни европейски санкции и за какво точно?

- Нашето дружество се опита няколко пъти да насърчи предишните правителства да приложат законите – и българското законодателство, и европейското, което е много добре отразено в нормативната ни база. Ние сме в изключително тежка ситуация като природозащитна организация – от една страна, искаме да работим за природата и за хората, а грубите нарушения ни принуждаваха да работим против. Продължаваме да имаме вътрешни противоречия, защото не искаме да рушим.

- Вие знаете, че има много настроения срещу екологичните организации, защото в крайна сметка много от санкциите за нарушения в областта на природозащитата бяха предизвикани от техни сигнали.

- Аз не бих го казал по този начин. Санкциите ги докараха тези, които са направили нарушенията. Ако един човек бие дете и го снимам, кой ще бъде виновен – аз или биячът. Такава е ситуацията и в момента. Сегашното правителство се опитва да въведе ред и не искаме да го затрудняваме, но то трябва да плати заради шмекериите на предишните два кабинета, които натресоха тези проблеми на държавата. Затова смятам, че моралната отговорност е на правителствата от 2000 година насам и трябва да им се търси отговорност. Две са сериозните нарушения – едното е за недостатъчност на „Натура 2000”, понеже бяха изрязани територии според потребностите на управляващите и липсата на превантивни мерки за Калиакра и защитените зони.

- Идват ли в България чужденци, за да гледат птици?

- Страната ни е една от двете най-богати страни в Европа с ресурс за орнитологичен туризъм. Срещат се 420 вида птици, това е повече от половината, отколкото в целия континент. От 1983 г. у нас идват орнитологични групи. Има няколко фирми, които работят в това направление. България е помилвана от Господ по отношение на птичето богатство. Дори в столичните паркове се срещат видове, които впечатляват чужденците. Англичаните подскачат като малки деца, щом видят черен кълвач в Борисовата градина, а гости от Азия се впечатлиха, че в центъра на София има алпийски бързолети. Местата за наблюдение обаче се избират според предпочитанията на нашите гости. Най-важното е, че този ресурс е вечен, стига да имаме разума да го запазим и да имаме желанието да направим нещо за хората. Защото в този туристически бизнес няма конкуренция – Сребърна е единствена в света, Бургаските влажни зони също. Нужни са усилия да запазим тези места и те вечно ще носят пари на местните хора – чрез хотелите и пазаруването в техните магазини. В много страни това е основата на туристическата индустрия.

- Имате ли амбиции към политиката?

- Нямам отношение към политиката. Не може обаче като всеки гражданин да не виждам какво се случва. В крайна сметка и екологията е политика. „Натура 2000” не е просто пчелички и пеперуди, това е водата, изворите на всички български реки, огромният стратегически ресурс на нашата страна. Ако това е политика – да, имам отношение, но като организация ние сме неполитизирана структура. Подкрепям всичко добро, всичко, което се прави съзидателно. Убеден съм, че това е единственият начин човек да спи спокойно - да бъдее на страната на тези, които създават и градят.