Разговарях с голям чужд инвеститор, който искаше да влезе инвестира във вятърна енергия, но се отказа заради новия Закон за възобновяеми енергийни източници. Така започна разказа си Кенет Лефковиц, член на Българската ветроенергийна асоциация. Разговорът е проведен преди един-два дни и така законът за ВЕИ поведе с едно на нула срещу развитието на българската икономика и възобновяема енергия.

България има ангажимент до 2020 г. да постигне 16% дял на зелената енергия от общото производство, което на фона на големите амбиции и добрите пожелания дори изглежда скромно. На фона на новия Закон за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) обаче изглежда непостижимо. Защо?

Банките отказват кредитиране

Според Кенет Лефковиц, член на Българската ветроенергийна асоциация, обикновено проектите за „зелена" енергия се финансират с 20-30% собствен капитал и останалото със заем, който се получава след блестящ бизнес план. В противен случай толкова голяма сума не може да бъде получена от която и да е банка. Проблемът е, че инвеститорът трябва да внесе огромна сума за всеки мегават, който смята да произвежда предварително за присъединяване към електроенергийната система на страната ни. В същото време цената на тока, който ще се произвежда, може да бъде получена най-рано на етап Акт 15 от проекта - т.е. при почти завършена централа. Това означава, че паричният поток не може да бъде изчислен в дългосрочен план, което е ключово за всяка стратегия в бизнеса и за банката, която ще финансира проекта.

Банкрут: Няма пари, няма проект

Огромен проблем е смяната на законодателството за инвеститорите, които вече са вложили пари, но са на много ранен етап от проектите си. Това важи и за най-големия строящ се вятърен парк у нас, допълни Кенет Лефковиц. Според него ще има инвеститори, които ще са принудени да спрат проектите си и в най-добрия случай „да останат на сухо" - с изгубен собствен капитал и преструктуриран банков кредит. Фактически това е ситуация, близка до банкрут, смята експертът. Тъй като законът влезе в сила преди няколко дни, засега все още няма „поражения", но те тепърва предстоят, допълни Лефковиц и направи уговорката, че това е лично негово мнение и стиска палци, това да не се случи.

Чуждият бизнес: До ВЕИ и назад

Лефковиц обаче сигнализира, че косвеният ефект от закона вече се усеща. Той лично е водил разговор с чужд инвеститор, който се е отказал от инвестиции в България заради новия закон за ВЕИ.

Лефковиц бе категоричен, че ако на бизнеса не му се осигури предвидима среда, в който да инвестира, реализира проект и печели от него, той не просто няма да дойде в България, а и ще се изтегли.

В ситуацията, която всеки лев инвестиран капитал е ценен за българската икономика, това е недопустимо, съгласен е и депутатът от ДСБ Иван Иванов. Той допълни, че част от промените в закона са направени в последния момент от управляващите, набързо и с много рестриктивен ефект. Според Иванов в следващите няколко години никой няма да инвестира в сектора, ако законът не се промени.

Законът влезе в сила, променете го!

Затова призовават всички бизнес организации на компании, които инвестират или поне искат да инвестират в „зелена енергия". Дори и още в първия работен ден да бъдат внесени необходимите промени, ще отнеме поне няколко месеца за дебати и гласуване в Народното събрание. Според Велизар Киряков, председател на Асоциацията за екологична енергия, този път банките отново ще чакат новите промени, за да помислят за финансиране на проекти. Тъй като на бизнеса ще му се наложи да ги променя отново, а банките ще станат все по-недоверчиви, защото законът може да се променя отново и отново, най-рано кредитиране може да се получи в средата на следващата година.

Днес след обнародването на противоречивия закон за възобновяемите енергийни източници инвеститорите във фотоволтаична технология бяха изненадани още веднъж. Управляващите извадиха от фризера Закона за земеделската земя, с промените в който се забранява изграждането на фотоволтаични мощности на обработваема площ. Председателят на асоциацията на фотоволтаиците Никола Газдов заяви, че това е неочакван удар към този сектор от възобновяемата енергия. Според Газдов той поставя фотоволтаиците в неравностойно, дискриминационно положение. Освен това в съчетание с разпоредбите на Закона за ВЕИ, ще стане почти невъзможно да се развива подобен бизнес. Заради това Газдов ще поведе още една битка - със Закона за земеделската земя, който засега е на етап „второ четене в парламентарните комисии".

Остава обаче неясен въпросът защо бизнесът трябва да води битки със законодателството, за да съществува? И след като „законът" поведе вече в този неравностоен мач, няма ли бизнесът достойно да признае поражението и да отиде в друго първенство, където важат единствено правилата на лоялната конкуренция между компании?