Инж. Георги Ташков е почетен гражданин на Варна и безспорен капацитет в сферата на инфраструктурното проектиране. Той е проектантът на първите панелни блокове в града ни, а също така и дългогодишен общински съветник от БСП и председател на комисията по архитектура, строителство и устройство на територията. Разговорът ни с него е посветен на новия Общ устройствен план на Варна, който вече навлезе във фазата на окончателното си приемане.

- Общият устройствен план на Варна е обект на много обществени и политически обсъждания и коментари още от началото на неговото изготвяне. Какво всъщност е неговото значение за специалистите в сферата на проектирането и строителството?

- Общият устройствен план е основно не за специалистите, а за управляващите. Неговите изводи, заключения и параметри, уточнение на високо ниво и даващи един макроизглед, ако мога така да се изразя, са за период от 25 – 30 години. Независимо кой е на власт, той трябва да се съобразява с тях. В тази връзка, каквото и да е политическото ръководство на Варна, то трябва да е наясно, че този град не се създава сега. Неговото място е избрано преди хилядолетия. Този, който го е избрал на брега, с тези дадености, заслужава дълбокото ни признание. И през лятото, и през зимата, морето оформя по-мекия климат, а от друга страна се създават условия за поминък. Ако се върнем не в наши дни, а в малко по-близкото минало, трябва да кажем нещо много важно за сегашния действащ Общ устройствен план, приет от Министерския съвет през 1981 година. Неговият показател по отношение броя на населението на Варна едва сега се реализира. Други негови параметри, които е трябвало да бъдат изпълнени, обаче още не са.

- А какво точно от предвиденото в стария план на Варна не се е случило?

- Транспортната комуникация я няма. Особено в последните двайсет години от планираната такава не е реализирано нищо, освен малки парченца, като например изграждането на ул. „Пирин“ в участъка от бул. „Сливница“ до „Цар Освободител“. Друго парче е участъкът от бул. „Цар Освободител“, който пресича бул. „Левски“, но той е изграден без всички онези връзки, които са били замислени, и затова създава много проблеми. В оригиналния замисъл там трябва да има кръстовища на две нива и още много връзки, които така и не са изградени.

- На фона на това, а вероятно и на други неизпълнени предвиждания на стария устройствен план, каква е задачата, с която беше започнато изработването на новия?

- През 2003 година въпреки решенията, които беше взел Общинският съвет да се започне проучването и проектирането за нов ОУП, администрацията на кмета Кирил Йорданов обяви в Държавен вестник, че за сметка на предвидените суми за него започва изработването на планове за отделни квартали, включително и „Изгрев“. Тогава като общински съветник и председател на комисия реагирах и кметът спря тази процедура и възложи конкурса за нов общ устройствен план. В решението на Общинския съвет беше заложено той да обхваща цялата община, при това съвсем не случайно. В границите на самия град Варна не могат да се изпълнят всички нормативи за зелени площи, паркове, градини, нито да се намерят площите за изграждане на училища или обекти на здравеопазването. Едно от мероприятията в тази връзка е оформянето на т.нар. селищни образувания, които по все още действащия устройствен план са предвидени като зони за отдих. А в основата на всеки Общ устройствен план е определянето броя на населението, което може постоянно да живее на дадена територия, без да бъдат нарушени изискванията за това в законодателството на България и на ЕС с оглед на всекидневните и дългосрочни нужди на хората.

- В новия ОУП е заложено едно бурно развитие на Варна и сериозното увеличаване на населението, което сега като че ли изглежда не толкова реално…

- Това е схващане на хората, които смятаха, че бумът на строителството ще продължи. Но за да има привличане на нови жители на града, трябва да има нови работни места. Какво обаче се произвежда във Варна, освен туристически продукт? Нищо. Оцеля само производството на бойлери. Всичко останало е банки, банки, български, чужди… А поминъка трябва да го има. Предвиждането за това какво ще правим, какво ще произвеждаме, е в основата на общия устройствен план. Но при наличието на кадри, на университети, които подготвят специалисти в почти всички области, каква нова технология се развива във Варна? През 1990 година около 700 души - специалисти в електрониката, работиха, при това като производственици, в завода за радионавигация. Къде са сега? Техническият университет продължава да произвежда корабостроители, но корабите на търговския ни флот не се строят тук, а се купуват отвън.

- Задачата на един устройствен план не е ли да следва икономиката?

- Да, така е, но също и да трябва да казва какво ще се случва в перспектива. Ние трябва да знаем какви кадри за какви нужди подготвяме. Като тръгнеш към Техническия университет, чуваш предимно турска реч. Какво значи това? Значи, че в Истанбул има нещо, което работи, и там имат нужда от кадри, които се подготвят тук. Турци се обучават и в Свободния университет за пожарникари. В Истанбул пожарната е подчинена на кмета и явно там са открили, че могат да намерят във Варна капацитета за подготовката на специалисти в тази сфера.

- Ще спре ли новият ОУП на Варна планирането на сгради „на парче“?

- До 1990 година у нас беше забранено изграждането на жилищни сгради, които нямат поне елементарната инфраструктура, която им е необходима. Имаше случаи на блокове в „Младост“, които бяха изградени, но понеже не беше положена настилката на паркингите, не се въвеждаха в експлоатация. Проблемът обаче е по-сериозен не в тази райони, а в стария град. Инфраструктурата в центъра е проектирана за двуетажна Варна, с къщи, които имат дворове с градини. Когато вали дъжд, почвата попива част от него, а останалото се оттича. Има ли останали такива дворове? Не, всичките са бетонирани и асфалтирани, превърнати в паркоместа, при това недостатъчни. Ето откъде идва проблемът с наводняването. Ако погледнем водоснабдителната мрежа – тя е стогодишна. При строежа на нови сгради ВиК дава разрешение за присъединяване при изграждането на минималните по норматив параметри. Някой да е чул да се подменят магистралните водопроводи в центъра? Не. Същата е ситуацията и с електроснабдяването, няма места за трафопостове.

Решението на тази въпроси обаче зависи от административния подход. Общината трябва да има план за изграждането на инфраструктурата по райони, година по година.

- Обикновено обаче отговорът на подобна идея се свежда до това, че няма пари…

- Липсата на пари не е фактор, който трябва да спира проектантите. Те са хората, които трябва да кажат какво е необходимо, както и да пресметнат колко ще струва това. Оттам насетне работата е на управляващите.