Ще са нужни години - пет, шест, а може би и повече, за да се възстанови Япония от земетресението, казва в специално интервю за ТВ "Европа" еврокомисар Кристалина Георгиева непосредствено след завръщането си от района на бедствието. Според нея нещастието ще наложи преосмисляне на енергийната политика на Япония, но тя е убедена, че японците ще излязат от кризата по-силни и по-устойчиви.

ИНТЕРВЮ НА МАРГАРИТА РАЛЧЕВА

- Г-жо Георгиева, завърнахте се от Япония, какво видяхте там?

- Положението е много сериозно. Комбинацията от земетресение, цунами и експлозия в атомна електроцентрала поставя огромна тежест върху правителството, местните власти и върху хората. В същото време мога да кажа, че японският народ е изключително обединен, за да се справи с бедствието и аз съм убедена, че Япония ще излезе от тази криза по-устойчива към бедствия, по-силна, с нова енергийна политика, която отчита опита от това нещастие.

- Вие бяхте с голяма хуманитарна пратка там. От какво конкретно имат нужда японците?

- Три неща. Първо имат нужда от питейна вода, от храна, тъй като се наложи евакуация на населението от 20-километровата зона около централата и вече се подготвя евакуация на 30-километрова зона, което значи, че много хора се нуждаят от подслон, вода и храна. Нуждаят се също от одеяла, от матраци, това, което ние доставихме. Второ, те имат нужда от персонализирано оборудване за отчитане на радиоактивната ситуация. Доставихме такова оборудване, както и защитно облекло за хората, на които се налага да работят в зоната около централата. И трето, имат нужда от експертиза, която да им помогне да вземат решения по проблемите с атомната централа.

Японците са изключително добре организирани. Построили са своите приоритети: първо – възстановяване на инфраструктурата и достъпността до населението. Бях впечатлена за две седмици колко много е направено. Пътища с огромни дупки вече са нормални, вде едно нищо не е било. Вторият приоритет е строителството на временни жилища. В момента над 250 хиляди японци са настанени в училища, в спортни зали. Желанието на властите е хората колкото може по-бързо да бъдат изведени от там, за да има нормална семейна среда, а и за да може училищата да се върнат към нормално функциониране. За съжаление нещастието с атомната централа отклонява вниманието на японското правителство и е най-големият приоритет, най-важното решение, което трябва да се вземе. Радиоактивността извън 30-километровата зона все още не е висока. Ние бяхме на 70 км от централата и там радиоактивният фон беше нормален. Но все още има неизвестност за бъдещето, тъй като реакторите не са под контрол и новините от там през последните дни не са добри.

- В блога си написахте, че това нещастие е много по-голямо от това, което сте видели в Хаити и Чили. Колко време според вас ще е необходмо за възстановяване?

- Години. Пет-шест-седем, може би повече години. Трябва да се вземат важни решения. Първо, дали да се възстанови всичко така, както е било, като се построят по-големи защитни стени. Сега защитните стени бяха за цунами до 8 метра. На места обаче цунамито е било с височина 16 м. Ако се върнат хората там, където са били, това е много скъпо и ще изисква огромни финансови ресурси. Второто голямо решение е какво да се прави по отношение на енергетиката. Вече има гласове да се преосмисли енергийната политика на Япония. Естествено, те ще направят това, което и ние ще направим в Европа – стрес тестове на другите централи. Говори се и за национализиране на компанията, производител на енергия, което е радикална стъпка. В следващите месеци ще се осмисля самата философия на това кое как да се прави. Тя ще зависи и от последиците. Много от хората, живеещи около Фукушима, сега се питат дали изобщо ще могат да се върнат към заниманията си – рибарство, селско стопанство. Това са въпроси, за които ще трябва време, за да им се отговори. Сегашната оценка е, че възстановяването ще струва 309 милирда долара и тази оценка може да се промени. Това е огромна сума дори и за Япония. Японската куртура обаче е такава, че те от нещастието те строят платформа да са по-устойчиви и по-силни. Убедена съм, че ще го направят и този път.

- Европа е най-щедрият дарител. Какво планирате вие оттук нататък като помощ за Япония ?

- Обсъдихме с японските власти и с японския Червен кръст къде можем да бъдем от полза и имаме конкретен списък от неща, които даже вече доставяме. Вече изпратихме един самолет с матраци и одеяла, изпращаме самолет, заедно с Великобритания със 100 тона вода, защото се намериха следи от радиоактивно замърсяване на петийната вода чак до Токио и макар че нивото беше ниско, това създаде огромна паника. В деня, в който ние пристигнахме, никъде в Токио не можеше да се намери бутилирана вода. Третият приоритет е доставка на оборудване, което помага да се успокои населението. Например ние бяхме с губернатора на префектура Ибараки, непосредствено до централата. Екипът ни беше въоръжен с измерителни устройства, с дозиметри. Разговаряхме с хората, които ни питаха най-различни неща, например дали децата могат да играят навън. Показахме, че на нашите устройства няма никакъв проблем. Губернаторът каза: ето такова нещо ми трябва, за да мога да го покажа на хората. И ми трябва за всичките кметове, които общуват с населението, за директорите на училища. Това, което правим сега, е да мобилизираме от страните членки доставка на такова оборудване.

- Когато ви избраха за комисар на годината, казахте в интервю за ТВ „Европа”, че основният проблем е координацията между различните служби. Новата ви политика обаче среща одобрението на страните членки. Вие доволна ли сте от реакцията на хуманитарните работници и на отделните държави при това земетресение?

- Аз съм много доволна от това, което постигнахме през тази година – да обединим Европа така, че, когато има нужда от нас в Европа или извън Европа, да работим като един. В случая с Япония ние координираме помощта от нашите страни членки както като доставки на необходимите неща, така и финансовата помощ. Организирахме чрез среща с Червения кръст на Япония програмата за това как могат европейците директно чрез Червения кръст да стигнат до тези, които се нуждаят от помощ. Споразумяхме се за това за какво точно нашата помощ ще се използва. И представяме една Европа, единна Европа, а не всяка страна сама за себе си. Същото е и Либия. В Либия помощта от Европа е 75 милиона евро, от които Комисията предостави около 37 милиона, останалите са от страните членки. Помощта се доставя координирано, така че единно да постигнем по-добър резултат. В същото време мобилизирахме системата на гражданската защита на ЕС, 15 страни, включително България, предоставиха самолети и кораби за евакуация на хората, засегнати от конфликта. Естествено, като работим заедно, постигаме много по-добър резултат, строим преграда пред опасността изведнъж Европа да се окаже залята от имигранти. Когато помагаме на хората да си стигнат у дома, ние помагаме на тях, но помагаме и на себе си.

- Означава ли това, че ако европейските граждани искат да помогнат като частни лица, трябва да се обърнат към Червения кръст?

- Моят съвет е европейците, които искат да помогнат на Япония, да направят това чрез Червения кръст или чрез консултации с японските посолства в Европа. Мога обаче да кажа, че японският Червен кръс е изключително добре организиран и парите, които отидат там, със сигурност ще се използват за хората, които имат нужда от помощ.

- Когато ви избраха за комисар на годината, казахте, че си пожелавате да работите така, че българите да се гордеят с вас. В момента имате най-високия рейтинг в България, дори по-висок от този на премиера Борисов. Сега какво си пожелавате?

- Пожелавам си по-малко бедствия и кризи. Ако цената за това е моят рейтинг, това би било прекрасно. Считам, че живеем в свят, в който за съжаление и природните бедствия, и кризите, причинени от човека, са все по-чести и все по-трудни, все по-сложни. Това значи, че всички ние трябва да работим за глобална солидарност, защото никой не е в безопасност, никой не е защитен срещу тази тенденция на все по-чести и все по-трудни бедствия и кризи.

- Благодаря ви, комисар Георгиева.