Йордан Лазаров е първи механик на кораба Shenandoah Highway. На море е от 1996 г. От четири години работи в „Старгейт меритайм“ - български партньор на японската компания „К лайн“.

Станал свидетел на адския трус в Япония на 11 март. Преди два дни доплавал до родния дом, но знае, че едва ли някога ще забрави гледката, която видял на 11 март. Споделя и че Япония бързо ще се вдигне на крака въпреки адските разрушения и жертвите.

„На 11 март сме в японското пристанище Йокохама. В 2,45 ч. капитанът на кораба даде нота за отплаване. Минути след това усетихме вибрациите на кораба. Много по-силни от обикновено. Изскочихме на палубата“, започва разказа си Йордан. Въпреки че пресъздавал обстановката по време на труса пред близки и приятели десетки пъти, емоцията не е отшумяла.

Гледката, която членовете на екипажа видели от кораба, вързан на кея в пристанището, ще остане в съзнанието им за цял живот. Двата моста насреща се огъвали като ластици. Колите падали от тях. Сградите се тресели.

В този момент първата мисъл, която минала през главата му, била за 6-годишния му син. Образът на малкия се врязал в съзнанието му.

Малко след това въжетата на кораба започнали да пукат. Плавателният съд, висок 40 метра, заплашително се доближил до стената. „Добре, че реагирахме бързо, защото можеше да стане страшно. Този кораб е висок 40 метра, ако беше поддал, щеше да смачка близките до него“, връща лентата Йордан Лазаров.

Въпреки че земята се люлеела, в пристанището работата не спряла. Точно в уречено време – до секундата, пристигнали и пилотът, и влекачите. В 15,30 ч. паднало и последното въже и плавателният съд отлепил в посока друг японски порт – Йокаичи.

„После капитанът разказа, че на излизане от Токайския залив се видяла бялата линия на прииждащата вълна, но височината още била едва метър.“ Последвали десетки предупреждения по различни канали за очаквани цунами. В Йокаичи всички кораби останали на рейд заради опасността. По пътя на североизток видели кораби, изхвърлени на брега от гигантските вълни.

Още една гледка няма да забрави Йордан. Веднага след труса от борда на кораба видели огромен пламък и гъст дим. Един от колегите им японци обяснил, че точно там се намира АЕЦ „Фукушима“. После от новините екипажът разбрал за опасността от радиация.

Малко след като успешно напуснали пристанището, завалели и обажданията. Първо звъннал шефът на японската компания, за да се увери, че всички на борда са добре. Едва след като чул положителен отговор, се поинтересувал има ли проблем с товара. Последвали телефонни разговори с близките. Отвсякъде на борда българската реч звучала еднакво: „Добре съм, всичко е наред, спокойно.“

„Бих предпочел да не съм го преживявал всичко това, но се случи“, разсъждава Йордан и е сигурен, че няма да се откаже от професията и няма да откаже рейс до Япония. „Това ни е работата, такива сме моряците“, заключва почти с гордост той.

Истерията била повече световна

Истерията около ситуацията след труса и цунамито е по-скоро световна. В Япония хората бързо се окопитили. Още на втория ден започнали да работят. „Ще се оправят бързо, не познавам по-дисциплинирана и по-работлива нация от тях. Там всичко е разчетено до секунда. Един мисли, двеста работят, и никой не започва да разсъждава дали една работа може да се свърши по този начин, или не. А тук само се оплакваме, че няма работа“, мисли на глас Йордан Лазаров.

Като аргумент дава и пример. Преди три години корабът, на който плава, трябвало да влезе за доков ремонт. Били в Европа и от японската компания решили, за да не бият път до Япония, да го ремонтират в България. Направили запитване в наша корабостроителница, откъдето им отговорили, че това, което искат като работа, може да се свърши за 45 дни. Образно казано, японците се хванали за главите. И взели решение - корабът поел към Япония, плавал 30 дни, а ремонтът му там продължил 12 дни.

Филм по японска телевизия показал нагледно труса

Филм по японската телевизия показал нагледно труса. С графики и диаграми учените обяснили, че след труса в посока Хаваи имало пропадане от 10 000 метра. Газът, който се отделил в океана, предизвикал огромната вълна, която всъщност помете градове и пристанища в Страната на изгряващото слънце.