Какво може да доведе чуждите туристи в България? Предстоящата кампания за реклама на родните курорти по няколко от най-гледаните световни телевизии със сигурност ще сблъска много мнения. Защото споровете кои са най-големите козове на България в туризма са неизбежни. Вариантите са много. Още повече обаче са нещата, които могат да изгонят туристите от родината. Във възникналата дискусия Любомир Старидолски сложи розовите очила, а Руслан Йорданов зае позата на песимиста.

Любомир Старидолски- Евтина стръв за туристи

Франция поде кампания срещу ромите от Източна Европа. Доброволното експулсиране срещу 300 евро на калпак си е жива далавера. Току-виж много българи са се писали цигани само за да си направят една отпуска на аванта. Извън шегата акцията на Никола Саркози си е чисто пиар ход на отчаянието. Заиграването му с национализма е последният спасителен пояс, който цели да отклони вниманието на обществото от икономическия провал на кабинета. Но както са тръгнали работите в Страната на шансона и света нищо чудно скоро французите сами да тръгнат с мургавите братя към България поради поне 5 причини.

1. По-стабилни сме икономически

Според икономически показатели сме по-стабилни от поне половината страни в ЕС. Дефицитът на Франция гони рекордните 8 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП), а нашият е под 4%. Към това можем да прибавим и ниските данъци у нас, както и възможностите за развитие на бизнес. Пазарните ниши на Запад са запълнени до откат, докато по нашите ширини още има много топла вода за откриване.

2. У нас животът е спокоен и евтин

Знамето на грубия национализъм, което развяха уж културните французи, има много по-дълбоки корени. За никого не е тайна, че управляващите в Париж погнаха беззащитните роми, защото не могат да изгонят милионите африканци. Истинският проблем с френската имиграция са именно тълпите аутсайдери, които ежегодно пристигат от Конго, Кот'д Ивоар, Нигер, Сенегал и другите бивши колонии. Заради тях страната бе на крачка от гражданска война през 2005 година. Уличните боеве в предградията на Париж и днес са ежедневие, а всяка непремерена усмивка на президентската половинка - манекенката Карла Бруни, може да отприщи нова френска революция.

В същото време България се превърна в остров на спокойствието, санаториум, където всеки иска да живее. Англичани, холандци, белгийци, японци и руснаци се надпреварват кой пръв ще изкупи свое село в Подбалкана. Но в нашата страна е хем евтино, хем здравословно да се живее. Да не говорим, че природата ни е дива и приказно красива. За все повече чужденци обаче е от значение и фактът, че ГМО-продуктите са персона нон-грата в България. И доматът на пазара си мирише на домат, а не на риба.



3. Природни бедствия ни подминават

Докато по цял свят като че ли е дошъл Денят на страшния съд у нас природните катаклизми, да чукнем на дърво, се разминават. Наводнения във Франция през юни взеха десетки жертви, пожарите в Русия едва не изпепелиха Москва. Щатите, Китай и Япония редовни ги друсат 6 по Рихтер и нагоре. А у нас най-много някой слаб трус да мине, колкото да ни напомни, че сме смъртни и Раят още не е на земята. Толкова сме се разглезили, че през август оревахме света - защо летните температури били над 30 градуса?!



4. Страната на съкровища и чудеса

България е страната с най-много зележи на древно злато на глава от населението. Артефактите са толкова много, че иманярството вече се е превърнало в цяла професия.

Панагюрското, Рогозенското и Вълчитрънското съкровище са ненадминати със своята ювелироност. Древните скални комплекси Перперикон, Татул и Белинташ заедно със Седемте рилски езера пък са едни от енергийните цетрове на света. Не случайно там идват хора от цял свят, за да се зареждат и медитират. И да пият вода от лековитите аязма и извори, които бликат из цялата страна. Всъщност родните исторически и културни забележителности са толкова много, че енциклопедия "Британика" надали ще може да ги побере всичките. А само мощите на свети Йоан Кръстител биха стигнали за една малка България.

5. У нас все още има аванта

Никъде по света няма такава аванта на безплатни водка и бърз интернет, както у нас. Вече във всякo заведение или парк човек може да влезе и да си поцъка в мрежата без никой да му виси на главата за пари. По Черноморието пък алкохолът е бонус, а сексът след флирт по родните кръчми още free. Българките са безумно красиви и за разлика от французойките например още раздават ласки и без да се бъркате за портфейла.

Е, ако тези пет причини няма да трогнат чужденеца, остава утехата, че ще му оставят хубав спомен. И може да го накарат да прескочи у нас и другото лято.

Пет магии, които гонят чужденците

Руслан Йорданов

"Да се живее в България, е вълшебство." Едва ли би могло да се измисли по-удачно лого за реклама пред чужденците. В безкрайните чудеса, които озаряват тукашния живот, са затънали не само почитателите на Хари Потър. Дори на преживелия какво ли не редови гражданин му се налага да се изненадва по няколко пъти на ден от непредвидени чародейства. Какво остава за странниците, които по волята на съдбата и съблазните на туроператорите са попаднали в китната балканска страна. Съществуват обаче някои черни магии, чието преборване настина може да превърне летуването у нас в романтична приказка.

1. Безразборното строителство

Всички се оплакват от удавените в бетон курорти, но никой не прави нищо по въпроса. Дори приетият от парламента Закон за устройството на Черноморското крайбрежие не успя да попречи на архитектурната оргия. Спря ги донякъде финансовата криза, която стопи балъците, готови да извадят 1500 евро за кв. м за апартамент в хотел на седма линия с изглед към кухнята на комшиите. Въпреки това някои от "перлите" като Слънчев бряг, Несебър, Златни пясъци и Созопол приличат на пустинни градове, където зеленината е унищожена в полза на търговските площи.

2. Пътищата

Българите като цяло свикнаха с войната по шосетата, която отнема около хиляда човешки живота на година и отчита близо 10 хиляди ранени. Чуждите туристи обаче нямат нищо против това, да не бъдат излагани на излишни рискове и да се върнат живи и здрави по родните си места. Откриването на малки летища, както и наченатото ударно строителство на магистрали ще реши до голяма степен проблема с достигането на известните ни курорти. Все пак обаче остават големи области в България, които са привлекателни за летовниците, но пък пътната им мрежа изглежда като жертва на бомбардировки.

3. Криминалният контингент

Летните и зимните ни курорти са магнит за сутеньори и проститутки, джебчии, просяци и измамници. Представителите на тези специфични занаяти с право смятат, че там ще намерят най-добра реализация. Нерядко техните усилия съвпадат и с тези на полицаите и охранителите, които са готови срещу някой лев да си затворят очите.

В резултат на което полицейските управления са пълни със западняци, изгорели от кражби и всевъзможни мошеничества. После тези туристи разказват на воля премеждията си от България в местните вестници и създават погрешни впечатления у други потенциални посетители.

4. Ментетата

Склонността към копиране на западните образци се дължи на две нашенски черти. Едната е ниското самочувствие на българите, които не вярват, че могат да създадат нещо качествено и самостойно. Втората е изкушението "ако мине номерът" с нещо по-евтино. В резултат на това и на липсата на контрол чуждият турист се угоява с боклуци, напива се с гаражна ракия и слуша до болка втръснали му песни, пяти фалшиво на плейбек. В този смисъл автентичен продукт у нас създава развиващият се селски туризъм.

5. Липсата на контрол

Всеобщото убеждение, че няма правила или поне няма кой да следи за спазването им, е най-големият порок и на туристическия бранш. От една страна, това е изгодно на хотелиерите, кръчмарите, търговците и таксиджиите. Те могат да стрижат и баламосват, както си поискат чуждите туристи. Проблемът е, че след това всичко се връща като изграден лош образ на страната и намаляване на притока на летовници.