Поредният слух изправи хората в Операта и Драмата във Варна на нокти. Последната новина е, че двете институции минават под обща шапка. Тя е с адрес зам.-министъра на културата Митко Тодоров, цитиран от национален ежедневник. Опитите на „Народно дело“ да се свърже с него не бяха увенчани с успех. От ДТ „Стоян Бъчваров“ и ОФД също не знаеха какво точно се случва и дали това не е просто поредният слух. Според информация в същия вестник Министерството на културата закрива Пловдивската опера. Сред посочените причини за тази драстична мярка е липсата на собствена сграда, каквото е положението и с Варненската. От 1948 г. тя е временно взета под крилото на Драмата, и така до днес. Съвместното съжителство не е удачно и за двете страни. Сега те делят седмицата наполовина – всеки ползва сцената по 3 дни, тясно им е, пречат си... От ОФД дори се възползват понякога от факта, че сградата се води на театъра, разчитайки, че има кой да им покрие разходите, ако те нямат пари. Така продължават да им висят с 14 000 лева за ток. „Вината не е наша. Парите се бавят от Министерството на културата. Те трябва да ги преведат“, коментира директорът на Операта Даниела Димова.

Начело на новата структура ще стои интендант (б.а. длъжностно лице, което се грижи за снабдяването с храна, облекло и др.) по немски тертип. Всъщност така е било и у нас в първите години на миналия век. Случва се и сега в страни като Австрия и Германия. Общата шапка там е озаглавена „Сценични изкуства“. Към нея са 50 зали, всяка от които има собствено управление. Разликата е, че там държавата не иска само да взема, а дава. При нас обаче цялата идея на т.нар. театрална реформа се върти около парите, които могат да се издоят от културните институции, сякаш са крави.

Всяка година хамбургският театър „Талиа“, който е сред най-печелившите, получава 17 милиона евро от градския бюджет. Това означава, че всеки жител плаща на ден по три цента за него, т.е. и управниците, и хората разбират колко е важно да се подкрепя културата.

Пламен Димитров, ДТ „Стоян Бъчваров“

Общината трябва да застане зад културата

- Как приемате новината за евентуално обединение?

- Ние сме две съвсем различни структури. Не знам как ще се работи, ако това действително се случи. В едно обаче съм категоричен – трябва да има държавна субсидия за културните институции, необходимо е да се инвестира, нали това е, което ще остане след тези управници. С какво ще си ги спомнят бъдните поколения изминалите 20 години? Културата е това, което създава облика на една страна. Не може да се затрива с лека ръка граденото с години.

-На местно ниво управниците интересуват ли се от вашите проблеми?

- Пълна незаинтересованост. Никой не се е обадил да пита как сме, какво става? Общината трябва да вземе нещата в свои ръце, да създаде модерна база, да застане зад културата. Как ще станем европейска столица?

Даниела Димова, шеф на ОФД

Да вземат немското финансиране, а не само системата

- Как ще коментирате идеята за обединяването на Операта и Драмата и новината за съкращаването на пловдивските ви колеги?

- При Пловдивската опера проблемът не е само в липсата на сграда, а и в посещаемостта. Всяко обединение не е добро, но вече се е случвало. Има го и в западноевропейските страни. В Германия под една шапка са не само театърът, операта, но и кукленият, камерната сцена и т.н., като всяка структура си има собствено управление. Тази роля у нас се играе от МК. Оттам да си разхвърлят ангажиментите както искат, но като вземат германската система, да приемат и тамошното финансиране. В Германия по закон за операта трябва да има 8% възвращаемост, а на нас ни искат 15 на сто. От началото на годината ние сме реализирали 7,5 процента, така че се справяме доста добре.

- Имате добра посещаемост.

- Варненската опера и филхармония са единствени за целия Североизточен регион. Обхващаме не само Варна, но и Шумен, Добрич, Търговище. Драматични театри има, но ОФД няма. Това са кадри, към които трябва да са изключително внимателни. Не може да съществува дори мисъл, че всички тези градове ще останат без този вид изкуство. Операта е много различна. Не може да съществува с по-малко от 240 души. Това е минимумът за състав. Само в оркестъра щатните бройки са 100, 50 са в смесения хор, има певци, администрация, технически служители и т.н. Изказването за обединението трябва да се подложи на дискусия, да се чуят различните гледни точки, преди да се вземе окончателно решение.

- Това, че две големи културни институции делят общ покрив и сцена, не е ли проблем?

- Не е проблем да продължаваме и занапред да делим общ покрив. Театърът е облагодетелстван, че имат сцена филиал, а ние сме много ощетени. Сградата, която от години ползваме заедно, е строена като градски театър. Тя е държавна собственост. От 2000 г. Министерството на културата решава тя да се управлява само от Драмата. Това е голяма несправедливост, защото всички приходи от наеми отиват в нейната сметка и оттам в МК. Ние участваме само в разходната част, но не и в приходната. В една къща сме. Но от гледна точка на плащането на сметки за ток, вода и т.н. това, че не сме собственици, е в наш плюс.

За построяването на театъра варненци отделят от залъка си

Идеята за учредяване на варненски театър възниква в две части: създаване на професионална трупа и построяване на сграда. В историята на града няма друга тема, така всенародно разисквана. Обсъждат я на заседания, събрания, в разговори по кафенетата, бирариите, в гимназиите, в студентските аудитории. През 1909 г. кмет става учителят по литература Иван Церов. Още на първото заседание на Общинския съвет той поставя въпроса за незабавно построяване на театрална сграда. Това дава основание на кмета на Варненска комуна Димитър Кондов да предложи на тогавашния местен парламент решение за създаване на общински професионален театър. Тъй като въпросът неведнъж е бил обсъждан, предложението е подкрепено единодушно от всички съветници, включително и от тези от опозицията. Още на следващия месец е определено място за строеж. Три години по-късно, на 26 март 1912 г., е положен основният камък.

През 1928 г. се учредяват Граждански театрален комитет от 160 души - културни дейци, учители, студенти, и Граждански театрален фонд за набиране на средства. Същата година общината сключва целеви заем за 5 млн. „за построяване на театрална сграда“, гласуван единодушно от съветниците. Свиква се общоградско събрание. Взима се решение за всеобща дарителска дейност. В това благородно дело се включва целият град. Богати граждани правят щедри жестове. Фондови марки за доизграждане на театъра се продават към всеки хляб, билет за кино или градинско увеселение, за баня, за плаж, за всяка общинска услуга. Варненските актьори и колегите им от Народния правят лични дарения. Еуфорията обхваща жителите на града. Варненци в пряк и преносен смисъл отделят от залъка си. Народната театрална кооперация към Съюза на артистите отпуска заем от 2 млн. лв. На 5 юни 1932 г. театърът е открит с водосвет и общоградско тържество. От този момент към билета за всяко театрално представление публиката добавя по 1 лв. до цялостното изплащане на заема.