Превръщането на варненския театър в открита сцена е най-голямата заплаха за хората, които работят в него. Реалната възможност това да се случи те намират в проектозакона за сценичните изкуства, който на този етап се разпространява под маса. Всъщност, ако човек си направи труда да го намери и зачете по-внимателно, ще намери доста озадачаващи неща.

Открита сцена означава да приемат гостуващи спектакли, но не и да създават продукция. Това поне разчитат театралите, записаното в проектодокумента разшифроване на звучното ТМПЦ. „Продуцентска организация” е структура, която продуцира спектакли или концерти и ги разпространява в приемащите сцени и на територията на страната и чужбина. Може да има трупи в областта на театъра и музиката или такава само в областта на театъра, както и да осъществява дейността си с наети артисти“, е записано в закона. „Продуценти в сценичните изкуства – такова животно няма. Не съм чувал досега да се е случвало. Театърът не е кино. Дори частните трупи действат чрез спонсори, а не с помощта на продуценти. Не знам някой да е продуцирал представление“, коментира за „Народно дело“ шефът на Драмата Пламен Димитров.

Той обърна внимание и на изготвените критерии за категоризация на организациите за сценично изкуство. Те са шест. Сред тях са - сценични изяви годишно, продадени билети и цени, съотношение между отпуснатите средства от държавно подпомагане и привлечените зрители и брой на ангажираните свободни артисти. Никъде обаче не става дума за художествени показатели. „Превръщат ни в търговци, които трябва да изкарват пари. Никакво отношение към изкуството, към качеството на продукцията, която правим. Това е скандално“, възмущава се Димитров. „Въз основа на тези категоризации ще се отпускат средствата ни. Ако нямаш публика и приходи, но имаш художествени постижения, няма да имаш пари. Това не е редно“, смята артдиректорът на Драмата.

Шефският пост отива на конкурс – два пъти

6 месеца след влизането на закона в сила се провеждат конкурси за директори на културни институти. Половин година след назначаването им пък трябва да минат тези за артистичния състав, предвижда още нормативният акт. Тази част от него тотално обезсмисля настоящото отиване на конкурс на длъжността – шеф на Театрално-музикален продуцентски център. Той бе стартиран на 8 октомври след актьорските протести. В центъра на недоволството им бе временно назначеният на директорския пост Славчо Славов.

Друга интересна част в проектозакона касае назначаването на актьорите. Ако тя се запази, те ще бъдат избирани с конкурс. За столичен сайт Митко Тодоров обясни, че ще бъдат изготвени три вида договори - за четири години, колкото е мандатът на един директор, за сезон и за роля, т.е. за проект. Според него в момента театрите се задъхват от това, че повечето артисти са на постоянни трудови договори, тъй като има хора, които работят повече от други, т.е. те носят репертоара, а получават същата заплата като тези, които са по-малко заети. Не е нормално и да се играе без пари, а такова е положението във Варна. В театъра още не са си получили възнагражденията за октомври, а тези за септември са били с 26% по-малко. Същото е положението и в Операта, където на оркестрантите им писна да свирят за чест и слава. В този случай съветът на Вежди Рашидов и компания е да излязат в неплатен отпуск до края на годината, тъй като пари, както всички вече знаем, няма и няма откъде да дойдат.

Българският Лувър се ползва с приоритет

Има големи капани в този закон, коментира шефът на Драмата Пламен Димитров. „Не е ясно какво ще ни дава МК. В интервю зам.-министърът на културата Милко Тодоров беше казал, че държавата ще отпуска 70% от необходимите ни средства. Останалите 30% как ще ги осигурим? Става въпрос за голяма сума пари“, допълни Димитров.

Особено показателно за отношението на държавата към сценичните изкуства е фактът, че догодина тя ще налее 16 млн. лв. в т.нар. български Лувър. За съпоставка, сумата, която е предвидена за делегираните бюджети, които стартират от 2011 г., е едва 10 млн. лв.

Озадачаваща е и частта, в която се говори за спектакли, „насаждащи“ расова дискриминация, и вариантът такива да бъдат спирани от МК. „Хем имаме свободата сами да изготвяме репертоарният си план, хем ще ни цензурират“, изрази опасения Димитров.