- Г-н Алексиев, споделяте ли вижданията за погребването на културата във Варна?

- Опасност от погребване на културата във Варна няма. Това е все едно да се пусне „мръсна бомба” в града. Тогава разрушенията няма да са само локални. Детекторите за откриването на смъртоносната опасност трябва да са будните сетива на варненските творци.

- Вие сте играл във Варненския театър, бил сте негов директор, не на последно място сте и варненец, какво мислите за обединяването на театъра и операта в Театрално-музикален продуцентски център?

- Струва ми се, че това е прибързано решение, защото във Варна няма подходяща база, за да функционира правилно един театрално-музикален център. Тъжно ми е, че Варна все още няма сграда за опера и балет. Сега с обединяването на театъра и операта в ТМПЦ много трудно ще бъде градът ни да получи едно ново архитектурно чудо, наречено Варненска опера.

- В момента мнозинството от варненските актьори искат оставката на директора на ТМПЦ и връщане на статуквото, но от бившето ОФД засега надигат глас само съкратените, как бихте коментирали това?

- Не познавам г-н Славов – мениджър на ТМПЦ – и нямам представа каква е мотивацията му да управлява такава културна институция. Познавам обаче актьорите на Варненския театър, които имат основание да се гордеят с труда си и с отличните си творчески постижения. И сега, когато тревожно бият камбаната, те трябва да бъдат изслушани от ръководството на Министерството на културата и от варненската местна управа.

- Чуха се обаче и гласове, че проблемите в театъра не са от днес и от вчера, а са наслагвани твърде дълго време, какво е Вашето мнение?

- Истината е, че от дълго време насам Варненският театър е сред най-уважаваните театрални формации в България. А временни проблеми има навсякъде.

- Какво мислите за реформата в културата като цяло, на прав път ли върви министерството според Вас и ще може ли да навакса отлаганото с години?

- През последните години много театри извън София бяха съветвани да не работят, за да не правят разходи. Днес Министерството на културата изисква сериозни доказателства за правилно финансово управление и добри творчески резултати. Но за реформа в културата е рано да говорим.

- Какво си спомняте от времето, когато Вие бяхте директор на ДТ „Стоян Бъчваров“ (1997-2000, б.а.)? Какво успяхте и какво не успяхте да реализирате тогава с варненската трупа?

- Спомням си, че Варненският театър и абсолютно всички хора, които работеха в театъра, бяха за мен част от семейството ми. Всички бяха важни и значими. А днес си мисля най-вече за тези, които имаха периоди, когато не се чувстваха достатъчно оценени и не бяха щастливи от това.

- Известно е, че сградата на драматичния театър навремето е била завършена в не малка степен и благодарение помощта на гражданите на Варна; театърът е държавен, но каква е ролята на местната власт според Вас?

- Варна и нейните културни институти гостоприемно предоставят територии за организиране на значими фестивали на изкуствата. За да съществуват тези културни празници, нашият град трябва да е не само домакин, но и мястото където се създава изкуство на световно ниво. Вярвам, че местната власт не е мащеха на държавните културни институти, а живее с радостите и тревогите на техните колективи.