Омбудсманът представи поредния си доклад, в който основно място заема търговското поведение на мобилните оператори. Независимо от някои скептични нагласи, омбудсманът е единствената институция, която макар и с нищожен успех се опитва по някакъв начин поне да постави въпроса за по-справедлив пазар и за практики, които нямат нищо общо с нормалните в останалите европейски страни.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Мобилните оператори в България хвърлят една камара пари за реклама и за пиар акции, обаче фактите си остават и те бяха констатирани в доклада на омбудсмана: мобилните разговори в България са сред най-скъпите в ЕС (цена от около 18 евроцента на минута при средно 9 цента за Съюза), операторите прилагат непрозрачни методи на ценообразуване, чието цел е по-скоро да затрудни, а не да улесни избора на клиента, използват непочтени начини за автоматично удължаване на договорите, умишлено саботират преместването на абонати от една компания в друга и все неща, които няма нужда да ни се казват официално, понеже ние си ги знаем.

Бизнесът с мобилни телефони стартира в България някъде в средата на 90-те години на миналия век и тази “екстра” на съвремието винаги е била ужасно скъпа спрямо европейските и световните стандарти. Скъпи бяха и продължават да бъдат ужасно скъпи спрямо цените в Европа не само SIM картите и самата услуга, но и апаратите.

Например. Nokia 1208, прост апарат без камера, без радио, без Bluetooth в момента се продава от МТел за 99 лева, ако бъде купен без договор. Същият апарат почти навсякъде в Европа е с цена 29,99 долара без договор, което по петъчния курс прави точно 47 лева и 70 стотинки. Ако сключите договор, съответната компания ще ви го подари.

В България, разбира се, не е така. МТел, пък и другите мобилни оператори подаръци не правят. Цената на Nokia 1208 със SIM карта е 29 лева. Така е с всички модели, с всички услуги, с всичко, което продават българските мобилни оператори – гони се печалба от 100 процента и това е. Т.нар. български бизнес не е навикнал на по-малко.

Почти във всеки сектор на икономиката и най-вече на търговията в България са установени силово, най-често с помощта на държавата, монополи и картели, които свободно дирижират и определят цените, без да се съобразят с каквито и да е пазарни условия. Тези монополи не могат да бъдат разбити по друг начин, освен по начина, по който са установени – силово.

Преди два дни строителният министър Росен Плевнелиев, който идва от реалния бизнес и все още е с акъла си, каза, че за България в момента ключов е въпросът за налагането на честна конкуренция. Каза го за електроразпределителните дружества, но то важи за всичко останало – от храните до мобилните оператори.

Мобилните оператори бяха създадени и отгледани с прякото участие на държавата и дълго време, включително и с административно отлагане на влизането на нови играчи, им бяха гарантирани огромни печалби – все едно продават наркотици и оръжие, а не телефони.

Когато пазарът все пак се отвори, новите играчи установиха, че няма никаква необходимост да се конкурират със старите и да свалят драстично цените – държавата не ги притиска за това, а клиентите на практика нямат избор и трябва да приемат това, което им се предлага. Или да нямат мобилен телефон.

И така си я караме. Сменят се правителства, Европа пише директиви, а народът псува, ама си плаща.

Тука е така. Тука е България.