Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) извършва ежегоден мониторинг на кафявата мечка по утвърдена научна методика, съобщават от институцията.

По повод публично разпространени твърдения след инцидента на Витоша, че в България няма мониторинг на кафявата мечка или че липсва методика за наблюдение на вида, от ИАОС уточняват, че тези твърдения не отговарят на фактите.

Мониторингът се провежда всяка година съгласно Методика за мониторинг на кафява мечка, утвърдена през 2007 г. и актуализирана през 2016 г.

Методиката включва обхождане на маршрути със средна дължина между 8 и 10 километра в 127 пробни площи (места за мониторинг) с размери 10 на 10 километра.

Събират се данни за наблюдавани индивиди, следи от мечки (включително размери на предни и задни лапи), екскременти, както и хранително и маркировъчно поведение. За всички параметри се записват географски координати.

Наблюденията се провеждат по постоянни маршрути на територията на трите национални парка – „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“, както и на природните паркове „Витоша“, „Българка“ и „Рилски манастир“.

Събраните данни се обработват статистически, като се анализират тенденциите в числеността, хранителните предпочитания, поведението и заплахите за вида. Резултатите се публикуват ежегодно в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда от 2011 г. насам, когато данните стават представителни за страната. Според тях се отчита намаляваща популация на кафявата мечка за периода 2011–2023 г.

От ИАОС уточняват, че мониторингът не представлява механично преброяване на всеки индивид, а научна оценка, базирана на тенденции и диапазони, изведени чрез утвърдени методи за наблюдение и анализ. Това е международно приет подход при мониторинг на едри хищници.

Паралелно с ежегодното наблюдение се изпълнява и национален проект за ДНК мониторинг на кафявата мечка. Той се реализира от ИАОС съвместно с пет държавни горски предприятия и трите национални парка.

Генетичните проби се събират от екскременти чрез неинвазивен метод и се анализират в Словения, където има дългогодишен опит в подобен тип изследвания. Методът се определя като един от най-съвременните и прецизни за оценка на популации и се прилага в редица европейски държави, включително Словения, Румъния и Хърватия.

Резултатите от проекта се очаква да бъдат готови през първото тримесечие на 2027 г., като след приключването му ще бъде налична още по-прецизна оценка за числеността на вида в България.