Често граждани стават обект на агресивни телефонни обаждания, заплахи и подвеждаща информация от фирми за събиране на дългове, които понякога се възприемат като опити за телефонни измами.

От Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) разпространиха съвети към гражданите как да се предпазят от подобен натиск.

Колекторските фирми са търговски дружества, които се занимават със събиране на неизплатени задължения на физически или юридически лица към техните кредитори. Те осъществяват дейността си по два основни начина.

Първият е чрез изкупуване на вземания от мобилни оператори, кредитни институции, доставчици на комунални услуги и други. Това става чрез договор за прехвърляне на вземането (цесия) между първоначалния кредитор и колекторската фирма, като по този начин вземането преминава към новия кредитор.

Вторият вариант е колекторската фирма да действа като пълномощник на първоначалния кредитор, който ѝ възлага събирането на дълга, без да ѝ прехвърля самото вземане.

От полицията посочват, че в някои случаи се наблюдават практики, които граничат или преминават границата на закона. Затова гражданите трябва да бъдат информирани за правата си и да не предприемат прибързани действия под психологически натиск.

Основни рискове

Според ГДНП колекторските фирми често разчитат на страх и непознаване на закона. Използват се агресивни телефонни обаждания, посещения на адрес, подвеждаща информация и натиск за незабавно плащане.

Какво е важно да знаете

От полицията препоръчват:

• Запазете спокойствие и не вземайте решения под натиск или по време на телефонен разговор.

• Не се поддавайте на агресивен тон, заплахи или кратки срокове за плащане.

• Не извършвайте плащания веднага – дори частично плащане може да се тълкува като признание на дълга.

• Не признавайте дълг по телефона, тъй като устни изявления могат да имат правни последици.

• Изискайте идентификация – име на служителя, фирма и основание за обаждането.

• Не предоставяйте лични данни по телефона, включително ЕГН, адрес и банкова информация.

• Изисквайте информацията да бъде изпратена официално (по имейл или писмо) с документи, доказващи задължението и кредитора.

• Проверете дали задължението не е погасено по давност – за периодични задължения (ток, вода, телефон) тя е 3 години от изискуемостта.

• Не подписвайте споразумения за разсрочване без консултация, тъй като това може да прекъсне давността.

• Позоваването на изтекла давност трябва да бъде изрично заявено от длъжника, включително писмено пред съда.

• Ограничете комуникацията и поискайте контакт само в писмена форма, включително забрана за телефонни обаждания или посещения.

От ГДНП подчертават, че колекторските фирми нямат право да извършват принудително събиране. Това може да стане единствено от съдебен изпълнител след съдебно решение.

Възможни престъпления

Самото търсене на дълг не е престъпление, уточняват от полицията. Данни за престъпление има, когато се използват заплахи, изнудване, представяне за държавни органи, системен тормоз или натиск чрез посещения и действия, внушаващи незабавна принуда.

В подобни случаи гражданите трябва да подават сигнал до МВР или прокуратурата.

При съмнения за несъществуващ дълг или неправомерни действия от страна на колекторска фирма се препоръчва предварителна правна консултация, преди да се предприемат каквито и да било действия.