По повод годишнината тази вечер във Варна ще се проведе възпоменателно шествие, което започва в 19:00 ч. от двора на Арменската църква „Свети Саркис“ на ул. „Хан Аспарух“ №15. Маршрутът ще завърши пред паметника на жертвите на геноцида на бул. „Мария Луиза“ №41, в градинката пред Регионалния исторически музей, където ще бъдат поднесени цветя и венци.

Между 1915 и 1917 година, по време на Първата Световна война, в Османската империя загиват 1,5 млн. арменци. Сто години след това Турция и Армения все още спорят дали те са жертва на геноцид или гражданска война, както и колко точно са били на брой.

Армения твърди, че 1,5 милиона души са били убити по време на Първата световна война при разпада на Османската империя. Това твърдение се подкрепя от няколко други страни.

Турция твърди, че между 300 000 до 500 000 арменци и поне толкова турци умират по време на гражданско неподчинение, когато арменците се надигат срещу техните османски владетели и застават на страната на нахлуващите руски войски.

Въпреки че почита паметта на загиналите, Анкара реагира гневно на решението на световни лидери за признаване на геноцид и смята това за опит за натиск.

Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава „масовото изтребление“ на арменци.

Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, от Комисията по външни отношения на Камарата на представителите на САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ, от държавите: Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Сирия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, от регионите: в Австралия - щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия - Сеара и Сао Пауло, във Великобритания - Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, в Италия - много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания - Страната на баските и Каталуния, в Канада - Онтарио и Квебек, в Украйна - Крим.

В САЩ 42 от 50-те щата и Сенатът признават геноцида.

В Турция лауреатът на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди.“,[11] а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция, с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души. През 2012 – та Хасан Джемал – внукът на един от организаторите на геноцида Ахмед Джемал Паша, издава книгата „1915:Арменския геноцид“, зовяща Турция да признае геноцида.Арменският геноцид се признава и от някои нетурски ислямски фундаменталисти.

През 2016 г. германският парламент одобри резолюция, с която признава масовите убийства на арменци от османските турци по време на Първата световна война за „геноцид“. От своя страна турският президент Реджеп Таип Ердоган заяви, че резолюцията сериозно ще засегне турско-германските отношения и че първата стъпка на Анкара е да повика за консултации в Турция посланика си в Германия.