Европа е изправена пред сериозен енергиен и икономически шок, след като войната в Иран доведе до затварянето на Ормузкия проток – ключов маршрут за около 20% от световните доставки на петрол и газ. Това съобщава изданието „Политико“, цитирайки нарастващите притеснения сред европейските лидери.

Последните танкери от Персийския залив вече пристигат в европейските пристанища, докато държавите от ЕС започват да осъзнават мащаба на кризата. При по-дълъг конфликт последствията за икономиката могат да бъдат тежки.

Германският канцлер Фридрих Мерц предупреди, че натискът може да бъде сравним с този по време на пандемията от COVID-19 или началото на войната в Украйна. Италианският министър на отбраната Гуидо Кросето също изрази сериозни притеснения, заявявайки, че живее с последствията от конфликта „24 часа в денонощието“.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди, че кризата може да продължи години и ефектите ѝ да надхвърлят настоящите прогнози.

Въпреки че ЕС не е силно зависим от суров петрол от Персийския залив, регионът доставя над 40% от рафинираните горива като дизел и авиационно гориво. Затварянето на протока вече пренасочва доставките към Азия, където се плащат по-високи цени, което допълнително ограничава достъпа на Европа.

Първите ефекти вече са налице – цените на горивата в ЕС са се увеличили с около 15% за месец, а авиационното гориво е поскъпнало значително. Това принуждава авиокомпаниите да обмислят повишаване на цените и дори съкращаване на полети.

Европейските правителства обсъждат извънредни мерки, включително ограничения върху транспорта и потреблението – сценарий, напомнящ петролните кризи от 70-те години на миналия век.

Нарастващите разходи вече се усещат и в индустрията, като химическият сектор и производителите на стомана предупреждават за сериозни рискове за инвестициите. Очаква се увеличението на разходите за енергия и транспорт да се прехвърли върху крайните потребители, което повишава риска от нова инфлационна вълна.

Европейската комисия прогнозира забавяне на икономическия растеж до около 1%, докато инфлацията може да се ускори. Експерти предупреждават и за риск от стагфлация – комбинация от слаб растеж и високи цени.

Според енергийния комисар на ЕС Дан Йоргенсен Европа разполага със седмици, а не месеци, за да се подготви за задълбочаваща се криза, която може да има дългосрочни последици за икономиката на континента.