Европа трябва да гарантира, че изкуственият интелект укрепва работните места, производителността и обществените услуги, вместо да подкопава работниците и европейския социален модел. Това заяви Естер Линч, генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите.

Темата на т.нар. макроикономически диалог, организиран от Кипърското председателство на Съвета на ЕС, беше „Изкуственият интелект и бъдещето на пазара на труда в ЕС: защита на конкурентоспособността и социалното сближаване“.

По време на форума Линч подчерта, че внедряването на изкуствения интелект е твърде важен процес, за да бъде оставен единствено на корпоративните ръководители. По думите ѝ много компании не успяват да реинвестират нарастващите си печалби в технологии и обучение, необходими за повишаване на производителността.

От Европейската конфедерация на профсъюзите призоваха за действия на европейско ниво, така че ползите от новите технологии да бъдат споделени не само в управленските кабинети, а и сред работниците и обществото.

Сред основните предложения на организацията са приемането на законодателство в рамките на бъдещ закон за качествени работни места, което да гарантира, че изкуственият интелект се въвежда при спазване на трудовите права и при принципа на „човешки контрол“. Профсъюзите настояват и за по-силна европейска индустриална политика, подкрепена с инвестиции и социални гаранции, която да подпомогне преквалификацията на работниците и създаването на нови качествени работни места.

Според профсъюзната конфедерация повишената производителност, която може да донесе изкуственият интелект, трябва да бъде използвана за развитие на сектори с недостиг на работна ръка като грижи, здравеопазване, образование, обществени услуги и обществените медии.

Призивът идва на фона на предупреждения, че бързото навлизане на изкуствения интелект може да доведе до сериозни сътресения на пазара на труда. По оценки на Международен валутен фонд до 60% от работните места в развитите икономики могат да бъдат засегнати от технологиите на изкуствения интелект.

Това означава, че между 50 и 60 милиона работни места в Европейския съюз са изложени на значителни промени. Дори ако само част от тях бъдат заменени, въздействието върху пазара на труда може да бъде сериозно. При загуба на 10–15% от засегнатите позиции Европа може да се изправи пред изчезването на между пет и девет милиона работни места – мащаб, сравним с последиците от Световната финансова криза от 2008 г..

„Изкуственият интелект ще трансформира нашите икономики. Истинският въпрос е дали ще засили работните места и заплатите, или просто ще увеличи печалбите, докато работниците плащат цената“, заяви Линч. По думите ѝ технологиите сами по себе си не гарантират по-висока производителност – ключово е как те се внедряват и дали компаниите инвестират в обучение и нови умения.

Конфедеративният секретар на ЕКП Людовик Воет също призова за по-силни инвестиции в Европа. Според него пример за успешен общ европейски подход е програмата Next Generation EU, която показва, че съвместното финансиране може да подпомогне икономическото развитие и модернизацията на континента.

По думите му Европа се нуждае от значителен инвестиционен тласък, за да гарантира достъпна енергия, по-силна индустриална база и създаване на качествени работни места в условията на бързи технологични промени.