Събития

406 г. – Германските племена вандали, свеби и алани преминават река Рейн и заемат Галия.

1600 г. – Английската кралица Елизабет I създава Източноиндийската компания и ѝ дава широки привилегии за търговия с изтока.

1687 г. – Първите хугеноти отплават от Франция за нос Добра надежда.

1857 г. – Кралица Виктория избира Отава за столица на Канада.

1877 г. – Русия побеждава Турция в Битката при Ташкесен – част от изтласкването на Орханийската османска армия от Арабаконашката позиция по време на зимното преминаване от Руската армия на Стара планина през Руско-турската Освободителна война.

1879 г. – Томас Едисън показва за пръв път разработеното от него електрическо осветление (Менлоу Парк, Ню Джърси).

1880 г. – Приключва първото официално преброяване на населението в Княжество България – установен е общ брой 2 007 919 жители.

1881 г. – За председател на Държавния съвет на Княжество България е избран Тодор Икономов.

1887 г. – Приключва първото преброяване на населението в България след Съединението – установен е общ брой 3 154 375 жители на княжеството.

1919 г. – В България е създаден Трети държавен съд със задача углавно преследване на министри от правителството на Васил Радославов във връзка с участието на България в Първата световна война.

1932 г. – Съставено е четиридесет и деветото правителство на България, начело с Никола Мушанов.

1942 г. – Излиза първият брой на вестник „Отечествен фронт“.

1944 г. – Втора световна война: Унгария обявява война на Германия.

1946 г. – Президентът Хари Труман обявява край на военните операции на САЩ във връзка с Втората световна война.

1955 г. – General Motors става първата американска фирма с приход от над 1 милиард щатски долара.

1968 г. – Мариен Нгуаби встъпва в длъжност президент на Република Конго.

1968 г. – Съветският свръхзвуков пътнически самолет Ту-144 извършва първия си полет, два месеца преди аналогичния европейски самолет Конкорд.

1978 г. – В Полша започва така наречената Зима на столетието – северната част на страната е парализирана от снеговалежи, в най-големите градове са прокопани по няколко тунела за движение само на градския транспорт.

1982 г. – В Полша е прекратено военното положение.

1984 г. – САЩ се оттегля от ЮНЕСКО.

1985 г. – Великобритания се оттегля от ЮНЕСКО.

1990 г. – Руснакът Гари Каспаров запазва титлата си на световен шампион по шахмат, побеждавайки сънародника си Анатолий Карпов.

1991 г. – Официално се обявява разпадането на Съветския съюз.

1993 г. – Перу става република.

1999 г. – Борис Елцин, първият демократично избран президент на Русия, доброволно подава оставка и предава поста на Владимир Путин.

1999 г. – Панамският канал официално минава под юрисдикцията на Панама.

2002 г. – Изключен е Първи ядрен реактор на АЕЦ Козлодуй.

2005 г. – Лавина в словашките Татри причинява за смъртта на 7 скиори.

2006 г. – Изключени са 3 и 4 реактор на АЕЦ Козлодуй

2009 г. – Слънчево затъмнение и синя луна в един и същи ден

2023 г. – Датската кралица Маргрете II обявява своята абдикация от трона в полза на големият си син Фредерик.

Родени

1491 г. – Жак Картие, френски пътешественик и откривател († 1557 г.)

1514 г. – Андреас Везалий, фламандски анатом и хирург († 1564 г.)

1738 г. – Йохан Херман, френски зоолог († 1800 г.)

1741 г. – Мари-Изабел дьо Бурбон-Парм, императрица на Свещената Римска империя († 1763 г.)

1763 г. – Пиер-Шарл Вилньов, френски адмирал († 1806 г.)

1830 г. – Исмаил паша, владетел на Египет по време на Османската империя († 1895 г.)

1838 г. – Емил Лубе, президент на Франция († 1929 г.)

1845 г. – Никола Пашич, министър-председател на Сърбия († 1928 г.)

1869 г. – Анри Матис, френски художник († 1954 г.)

1880 г. – Джордж Маршал, американски генерал, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1959 г.)

1886 г. – Андрей Нюйоркски, български митрополит († 1972 г.)

1894 г. – Анна Каменова, българска писателка († 1982 г.)

1901 г. – Олга Блажева, българска поетеса († 1986 г.)

1904 г. – Хаяши Фумико, японски писател († 1951 г.)

1912 г. – Джон Фрост, британски офицер († 1993 г.)

1927 г. – Свами Вишнудевананда, индийски гуру († 1993 г.)

1933 г. – Семьон Фарада, руски актьор († 2009 г.)

1937 г. – Аврам Хершко, израелски биохимик, Нобелов лауреат през 2004 г.

1937 г. – Николас Борн, немски писател († 1979 г.)

1937 г. – Антъни Хопкинс, британски актьор

1941 г. – Алекс Фъргюсън, шотландски футболен треньор

1943 г. – Бен Кингсли, британски актьор

1943 г. – Джон Денвър, американски кънтри певец († 1997 г.)

1944 г. – Иван Въжаров, български футболист

1948 г. – Дона Самър, американска поп певица († 2012 г.)

1951 г. – Васил Николов, български археолог

1951 г. – Том Хамилтън, американски рок музикант (Aerosmith)

1954 г. – Херман Тилке, германски строителен инженер на състезателни писти за Формула 1

1957 г. – Фабрицио Меони, италиански мотоциклетен състезател († 2005 г.)

1959 г. – Вал Килмър, американски актьор

1965 г. – Гонг Ли, китайска актриса

1965 г. – Никълъс Спаркс, американски писател

1972 г. – Грегори Купе, френски футболист

1973 г. – Николай Цискаридзе, руски балетист

1977 г. – Сай, южнокорейски певец

1978 г. – Ана Пападопулу, българска актриса

1981 г. – Дениз Чакър, турска актриса

1987 г. – Сейду Думбия, котдивоарски футболист, футболист на годината в Русия за 2011 г.

1997 г. – Радина Боршош, българска актриса.